Кливия
Clivia · Amaryllidaceae
Известно още като: кливии
Кливията (Clivia, на български още clivia или кливии) е вечнозелено многогодишно растение от сем. Амарилисови с тъмнозелени лъскави листа и оранжеви, жълти или червени цветове. Расте бавно и е лесна за отглеждане. За да цъфти, ѝ е нужна хладна и почти суха зима.
- Светлина
- Ярка разсеяна светлина, Полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 15–25 °C, мин. -1 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 40–70 cm
Грижа през годината
Календар за стайно растение при Средиземноморски климат.
Какво представлява кливията
Родом е от Южна Африка и Есватини, където расте главно като подлесно растение в сянка. Образува туфи от ремъковидни листа, които излизат от дебели, месести корени. Това не са истински луковици.
Листата са тъмнозелени, лъскави и кожести, до 60 см дълги и до 10 см широки, подредени в две срещуположни редици. Има и форми с пъстра шарка. Цветовете са камбановидни до фуниевидни, събрани в чадър на висока дръжка над листата. Цъфти предимно от края на зимата до пролетта, тоест през февруари, март и април. След цветовете могат да се появят кръгли червени плодове с няколко едри, месести семена.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Кливията обича ярка разсеяна светлина или полусянка. Директното слънце изгаря листата, затова през горещото българско лято я дръжте далеч от южен прозорец без защита.
Тя не понася замръзване. При типични зимни минимуми около -6 °C навън не може да презимува, затова я отглеждайте на закрито. През топлите месеци може да е на сенчест балкон, но я приберете преди студовете.
Поливане
През растежния период, от април до август, поливайте редовно, но оставяйте повърхността на почвата да позасъхне между две поливания. Преполиването е най-честата причина за загниване на короната.
От есента до края на зимата растението почива: през ноември и декември поливайте съвсем малко или почти не поливайте.
Почва и пресаждане
Подходяща е богата на хумус, добре дренираща смес. Можете да ползвате и универсален компост с кокосови влакна или кора. Почвата трябва да е влажна, но с добър отток.
Кливията се чувства добре в тясна саксия, така че я пресаждайте рядко. Подходящите месеци са април и май. На зрялото растение подхожда саксия с диаметър 20-30 см.
Подхранване
От април до август подхранвайте веднъж месечно. През зимната почивка не торете.
Зимна почивка и цъфтеж
За цъфтеж кливията има нужда от хладен период от есента до края на зимата: 8-15 °C и почти суха почва. Ако няма такава почивка, обикновено не образува цветове. Пазете я от замръзване през декември, януари и февруари.
Размножаване
Най-лесно се размножава с издънки или чрез разделяне на туфата, като подходящите месеци са април и май. Възможно е и сеене от семена. Семената се засяват на закрито през февруари и март, но растенията се развиват бавно.
Проблеми
Липса на цветове: най-често се дължи на липса на хладна суха зима. Дръжте растението на 8-15 °C и почти без поливане през есента и зимата.
Гниеща корона: причина е преполиване. Оставяйте почвата да изсъхва между поливанията.
Изгорели листа: причина е директно слънце. Преместете растението на ярка разсеяна светлина.
Възможни вредители са щитоносни въшки, брашнести червеи и амарилисовият пробивач. Болестите включват гниене на короната и корените, както и ръжда.
Безопасност
Токсично за котки и кучета- Котки
- Токсично
- Кучета
- Токсично
Кливията е токсична за котки и кучета и слабо токсична за хора. За коне данните са неизвестни. Отровни са корените и листата, които съдържат ликорин и други алкалоиди. Симптомите са повръщане, слюноотделяне и диария. При големи количества са възможни треперене, ниско кръвно налягане, гърчове и сърдечни аритмии. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox, English Wikipedia

















































































