Замиокулкас

Най-добре се чувства на ярка разсеяна светлина, но понася и полусянка и по-слабо осветени места. Директното слънце може да изгори листата и да остави кафяви петна.

Ако светлината е твърде малко, растежът става изтеглен и рядък, а листата окапват. Тогава го преместете на по-светло място.

Оптималната температура е между 18 и 26 °C. Растението не е студоустойчиво и се отглежда на закрито.

Оставяйте почвата да изсъхне напълно между две поливания. През лятото това е приблизително на всеки 2 седмици, а през зимата около веднъж месечно. Малко повече вода е нужна през юни, юли и август.

През декември, януари и февруари растението е в период на покой и се полива минимално. Прекаленото поливане води до загниване на коренището.

Устойчивостта към суша е висока. Влажността на въздуха не е проблем и обикновено растението се справя добре със сух въздух.

Подходяща е добре дренираща смес за стайни растения, за предпочитане с добавен пясък или перлит. Става и субстрат за кактуси, както и песъчлива или богата на хумус почва, стига да е свободно дренираща.

Пресаждайте през март, април или май. Саксията трябва да е с дренажни отвори, защото задържаната вода е основният риск за коренищата.

Достатъчно е да торите с балансиран тор за стайни растения един или два пъти годишно. Подходящият период е от април до юни.

Замиокулкасът се размножава чрез делене на туфата и чрез листни резници. Най-подходящи са месеците април, май и юни.

Имайте предвид, че растението расте бавно и новите растения се развиват неспешно.

През зимата дръжте растението на температура около 15 °C или повече и го поливайте съвсем малко. Най-ниската поносима температура е около 10 °C, така че не го оставяйте на неотопляеми балкони или до студени прозорци.

Жълти и меки стъбла: причината обикновено е преполиване и загниване на коренището. Оставете почвата да изсъхне, пресадете в прясна песъчлива смес и отстранете загнилите части. Растението се засяга от гниене на коренището и на корените.

Кафяви изгорели петна по листата: растението е на директно слънце. Преместете го на ярка разсеяна светлина.

Изтеглен растеж и окапване на листа: светлината е твърде малко. Потърсете по-светло място.

Сбръчкани стъбла: признак за продължителна суша. Полейте обилно и след това се върнете към цикъла на пълно подсушаване между поливанията.

Замиокулкасът е стайно декоративно растение и не е ядливо. В Танзания и Малави сокът от листата традиционно се използва при болки в ухото, а самото растение – под формата на компреси при възпаления и язви. Това е само информация за традиционната употреба.