Цъфнал червен амарилис (хипеаструм) с големи фунийковидни цветове в саксия

Снимка: Ronald Péret, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Ronald Péret, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Skjold Søndergaard, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Rafael Tosi, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Marcos Maes, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Skjold Søndergaard, CC BY 4.0, iNaturalist

Луковични цветя Стайни растения

Амарилис

Hippeastrum · Amaryllidaceae

Известно още като: хипеаструм, амарилис хипеаструм

Токсично за котки и кучета · детайли ↓

Амарилисът, познат и като хипеаструм (Hippeastrum), е луковично растение с едри фунийковидни цветове върху високи кухи стъбла. У нас се отглежда като стайно растение, защото не издържа на студ. С правилен почивен период луковицата цъфти отново всяка година.

Светлина: Пълно слънце, Ярка разсеяна светлина
Поливане: Умерени
Влажност: Умерена
Температура: 18–24 °C, мин. 2 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 30–75 cm

Грижа през годината

Календар за стайно растение при Средиземноморски климат.

Сеитба на закритоЗасаждане на откритоПресажданеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежЗащита от мразПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Какво представлява амарилисът

Хипеаструмът е многогодишно луковично растение от семейство Amaryllidaceae. Образува туфа от дълги, ремъковидни зелени листа, израсли от голяма луковица, и достига около 30-75 см височина в стая (на открито до 90 см). Диаметърът на туфата е около 20-30 см.

Върху всяко кухо цветоносно стъбло стоят 2-6 големи фунийковидни цветове, широки 13-20 см, събрани в чадър. Цветовете траят 3-4 седмици и са червени, розови, бели, оранжеви или многоцветни. Не ухаят. Растението е подходящо и за рязане.

По произход амарилисът е от тропическа и субтропична Америка, от Мексико и Карибите до Аржентина, с най-голямо разнообразие в Бразилия и Андите. Среща се в гори, храсталаци и тревисти места, а някои видове растат като епифити по клоните на дърветата.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Докато расте и цъфти, амарилисът иска ярка светлина: слънчево място или ярка разсеяна светлина. Липсата на светлина е една от причините растението да образува листа, но без цветове.

Минималната температура, която понася, е около 2 °C, а зимните минимуми у нас стигат до -6 °C. Затова го дръжте на закрито. През декември, януари и февруари го пазете от измръзване. Подходящ е за саксия и за балкон през топлата част от годината.

Поливане и влажност

През вегетацията поддържайте субстрата умерено влажен. Поливайте по-често от октомври до април, когато растението е в активен растеж и цъфти. По време на почивния период поливането спира напълно.

Растението понася сравнително добре краткотрайна суша, но не и преовлажняване. Мека луковица обикновено е знак за прекалено поливане. Тогава намалете поливането и проверете дали саксията отцежда добре. Влажността на въздуха може да е умерена, без специални мерки.

Почва и пресаждане

Подходящ е богат на хумус, добре дрениран субстрат с pH около 6-7. Луковицата се заравя само наполовина, като шийката остава над почвата.

Пресаждайте на всеки 2-3 години след цъфтежа, през октомври и ноември, в саксия само малко по-голяма от луковицата. Тясната саксия е нормална за този вид.

Торене

Подхранвайте на всеки 2-4 седмици, докато листата растат след цъфтежа, приблизително от март до юли. С наближаването на почивния период спрете торенето.

Подрязване

След прецъфтяване отрежете изсъхналите цветоносни стъбла. Листата не се махат, защото хранят луковицата за следващия цъфтеж.

Засаждане

Луковиците се садят в саксия между средата на есента и края на зимата. Цъфтежът настъпва около пет седмици по-късно. Така можете да получите цветове от февруари до май.

Почивен период

Амарилисът има нужда от около два месеца покой на хладно, тъмно и сухо място. По календара това са август и септември. Без този период луковицата често дава само листа.

След почивката започнете отново да поливате умерено и осигурете светлина.

Размножаване

Размножава се със семена, с издънки (дъщерни луковици) и чрез разделяне. Подходящото време за размножаване е юни и юли. Семената са плоски, крилати, черни или кафяви и се образуват в кутийка с три дяла. Сеитбата на закрито е през февруари и март.

Проблеми и неприятели

Най-честите вредители са брашнести въшки, трипси, акари, листни въшки, охлюви и голи охлюви, както и луковичната муха на нарцисите. От болестите се среща червено прогаряне.

Листа без цветове: липсва почивен период или светлината е малко. Оставете луковицата да почива суха два месеца и осигурете ярка светлина.

Червени петна по листата и луковицата: причината е гъбичка. Премахнете засегнатите части, подобрете проветряването и използвайте фунгицид.

Мека луковица: преовлажняване. Намалете поливането и осигурете дренаж.

Безопасност

Токсично за котки и кучета

Котки: Токсично
Кучета: Токсично
Коне: Токсично

Амарилисът е токсичен за котки, кучета и коне, а за хора е леко токсичен. Отровни са луковицата, листата и цветовете. Съдържат ликорин и други алкалоиди. Симптомите са повръщане, засилено слюноотделяне и диария. При големи количества могат да се появят тремор, ниско кръвно налягане, гърчове и нарушения на сърдечния ритъм. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.

Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox