Zantedeschia aethiopica
Araceae
Известно още като: бяла калия
Zantedeschia aethiopica, позната още като калия, бяла калия или зантедеския, е многогодишно растение с големи тъмнозелени листа и бели фуниевидни цветове. Обича влага и може да расте както в градината, така и в саксия на балкона. В нашия климат с горещо и сухо лято най-важни са следобедната сянка и редовната поливка.
- Светлина
- Слънце до полусянка, Полусянка
- Поливане
- Високи
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 13–24 °C, мин. -10 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,6–1 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда и откъде идва
Калията е тревисто многогодишно растение с месесто коренище, което образува гъста туфа. Достига 60–100 см височина и около 60–90 см ширина. Расте умерено бързо и е полувечнозелена.
Листата са едри, месести, тъмнозелени, стреловидни или сърцевидни, до 45 см дълги, с вълнисти краища и дебели дръжки. Цветът е бяла фуниевидна обвивка (спата) до 25 см около жълт кочан, на безлистни дръжки, с лек сладък аромат. След цъфтежа се появяват гроздове от кръгли жълто-оранжеви плодове, около 1 см в диаметър.
Родината ѝ е Южна Африка: ЮАР, Лесото и Есватини. В природата расте по брегове на потоци, край езера и в блата. В Западна Австралия и Нова Зеландия е инвазивен вид във влажни зони край реки.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Понася от пълно слънце до полусянка. При горещо време следобедната сянка пази листата и цветовете от изгаряне, затова в нашето лято е добре да я засадите там, където следобед пада сянка.
Подходяща е за влажни кътове, край градинско езерце, за саксии и за балкон. Цъфти през март, април, май и юни.
Поливане
Почвата трябва да е постоянно влажна до мокра. Калията понася стояща вода и наводняване, но много зле понася суша.
Поливайте по-обилно от януари до май и от октомври до декември. През юли и август растението почива, затова не се изненадвайте, ако листата пожълтеят и изсъхнат. Това е естествен покой, а с началото на нов растеж отново я полейте.
Почва и пресаждане
Харесва влажна, богата на органика почва с листовка, оборски тор или хумус. Расте добре в хумусна, глинеста и дори блатиста почва. Киселинността (pH) е най-добре в рамките на около 5,5–7,5.
На всеки няколко години туфата се разделя и пресажда, след цъфтежа. По календара за нашия климат подходящи месеци са септември и октомври.
Подхранване
Подхранвайте от февруари до април, когато растението влиза в растеж и подготвя цъфтеж.
Подрязване
Подрязването се пада през юли, когато започва покоят. Тогава можете да отстраните изсъхналите листа.
Засаждане
Коренищата се слагат на около 10 см дълбочина, на разстояние 30–45 см (около 40 см е добър ориентир), след като отмине опасността от слана. Подходящи месеци са март, април и октомври.
Зимуване
Калията е студоустойчива и издържа до около -10 °C, а типичните ни зимни минимуми са около -6 °C. В по-студени места покрийте плътно с мулч, а коренищата могат да се изкопаят или растението да се премести на закрито.
Размножаване
Най-лесно е чрез деление на коренищата, което се прави през септември и октомври. Възможно е и размножаване със семена.
Проблеми
Изгорели краища на листата: причината е силно слънце в горещо време. Осигурете следобедна сянка.
Малко цветове: твърде много сянка или прекалено сгъстени коренища. Дайте повече светлина и разделете туфата.
Листата жълтеят и загиват: това е сухият сезон или студ, т.е. естествен покой. Полейте отново, когато растежът се възобнови.
Използване
Калията е подходяща за рязан цвят, като цветовете се берат от март до май. Привлича пчели, а елените и зайците я избягват. Птиците разнасят плодовете ѝ. Не е ядливо растение.
Безопасност
Токсично за котки и кучета- Котки
- Токсично
- Кучета
- Токсично
- Коне
- Токсично
Всички части на растението, включително листата и коренището, са отровни за котки, кучета и коне, а за хората са леко отровни. Причината са неразтворими калциеви оксалати. Симптомите са парене и подуване на устата, езика и устните, обилно слюноотделяне, повръщане (не при коне) и затруднено преглъщане. Това е само информация, не е ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox




















































































