Сребриста ела
Abies concolor · Pinaceae
Известно още като: абиес конколор, Едноцветна ела
Сребристата ела (Abies concolor) е вечнозелено иглолистно дърво със синьо-зелени иглички и тясна, гъста пирамидална корона. Расте бавно, но с времето става едро дърво, затова иска светло място и много простор. Студът не ѝ е проблем, а по-трудни за нея са късните пролетни слани и горещите влажни летни условия.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 5–24 °C, мин. -39 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 9–21 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда сребристата ела
Сребристата ела, позната и като абиес конколор, е вечнозелено дърво с тесен, гъст пирамидален растеж. Клоните са хоризонтални, а долните провисват. Обикновено достига около 9 до 21 m височина и 4,5 до 9 m ширина, като расте бавно.
Иглиците са плоски, дълги 2,5 до 8 cm, синьо-зелени, с две светли ивици от долната страна и лек цитрусов аромат. През април и май се появяват червени цветове. Шишарките са изправени, цилиндрични, дълги 6 до 12 cm, зелени или лилави, а когато узреят, стават светлокафяви и се разпадат, като освобождават крилати семена.
Видът е родом от планините на западна Северна Америка, от Орегон и Калифорния през Невада, Юта, Колорадо и Аризона до Ню Мексико и северно Мексико. Расте в планински иглолистни гори на около 900 до 3400 m, на по-сухи и по-високи места от близкия си роднина гигантската ела (Abies grandis). Дървото дава заслон на птици и дребни бозайници.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре се развива на пълно слънце и понася лека сянка. Изберете място, където короната ще има простор, защото дървото става широко. Не е подходяща за горещ и влажен климат.
Защитете я от падини, в които се задържа студен въздух: ранно отварящите се пъпки лесно пострадват от късна слана.
Поливане
Предпочита умерено влажна, добре дренирана почва. След като се вкорени, понася суша по-добре от повечето ели, но през горещите месеци от юни до септември поливайте по-често, особено при младите дръвчета.
Почва
Подхожда ѝ плодородна, влажна и добре дренирана почва, например средно глинеста, песъчлива или чакълеста. Подходящата киселинност е приблизително pH 5,5 до 7,5. Избягвайте тежки глинести почви и места, където водата се задържа.
Подхранване
Подхранването се прави през март.
Резитба
Дървото се нуждае от малко резитба. Запазете един водещ връх и отстранявайте само мъртвите клони.
Засаждане
Засаждайте на слънчево място, с достатъчно пространство за широка корона. Подходящото време е пролет (февруари и март) или ранна есен (октомври и ноември). Разстоянието между дърветата е около 6 m.
Зимуване
Сребристата ела е напълно студоустойчива и не се нуждае от защита през зимата, когато почива (декември и януари). Единствената уязвимост са ранно отварящите се пъпки, които може да пострадат от късна пролетна слана.
Размножаване
Размножава се със семена или чрез присаждане. Сеитбата и размножаването се правят през февруари и март.
Чести проблеми
Покафенели нови връхчета напролет: причината е късна слана върху рано отворените пъпки. Засадете дървото на място, защитено от студени падини.
Упадък в горещи и влажни райони: климатът е слабо подходящ за вида. Изберете по-хладно място или друг вид.









































































