Бяла ела
Abies alba · Pinaceae
Известно още като: обикновена ела
Бялата ела, позната и като обикновена ела (Abies alba), е едро, дълголетно вечнозелено дърво с конична корона. Расте бавно и с времето достига 30–50 m, затова е за просторни градини и парцели, не за малки дворове. Най-добре се чувства там, където е прохладно и влажно.
- Светлина
- Полусянка, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Висока
- Температура
- 5–22 °C, мин. -30 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 30–50 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда бялата ела
Бялата ела е иглолистно дърво с прав ствол и етажно разположени, разперени клони. Формата е конична, а растежът е бавен. В зряла възраст дървото е между 30 и 50 m високо.
Иглите са плоски, дълги 1,8–3 cm, лъскаво тъмнозелени отгоре, с две сребристобели ивици отдолу и с прорязан връх. Подредени са в два реда покрай клонката. Затова короната изглежда тъмна, но със сребрист оттенък. Дървото ухае.
Истински цветове няма. През април и май се появяват малки, незабележими мъжки и женски шишарки. Узрелите шишарки са изправени, дълги 9–17 cm, и се разпадат още на дървото, като освобождават крилати семена. Има дълбок главен корен, който стабилизира почвата.
Видът произхожда от планините на Европа, от Пиренеите до Нормандия, през Алпите и Карпатите на изток и на юг до Италия, Балканите, България и Северна Гърция. Расте в хладни и влажни планински гори на 300–1700 m надморска височина, с над 1000 mm валежи, заедно със смърч, бор и бук.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
В млада възраст елата понася сянка. Расте добре на слънце до полусянка, особено на места с хладно лято. Търсете прохладно, влажно и защитено място. Дървото се нуждае от много пространство и е чувствително към замърсен въздух, така че не е подходящо за натоварени улици.
Поливане и влажност
Бялата ела иска постоянна влага и по-влажен климат. Суша и горещина ѝ вредят, а устойчивостта ѝ на суша е ниска.
През юни, юли и август поливайте по-често и не оставяйте почвата да пресъхва, особено при млади дръвчета.
Почва
Подхожда ѝ богата, дълбока, влажна, но добре дренирана почва, например глинесто-песъклива или богата на хумус. Понася широк диапазон на pH, приблизително от 5 до 7,5. Дълбоката почва е важна заради дълбокия главен корен.
Засаждане
Засаждайте на голямо, прохладно, влажно и защитено място, където дървото ще има място да расте с десетилетия. Подходящото време е февруари, октомври и ноември.
Елата не е за отглеждане в саксия, не е подходяща за жив плет и за балкон.
Подрязване
Нужно е малко подрязване. Премахвайте сухите или повредени клони и пазете един главен водач. Ако е нужно, режете през февруари.
Зимуване
Бялата ела е напълно студоустойчива и понася до около -30 °C. Зимните минимуми от около -6 °C не са проблем за нея. Периодът на покой е декември, януари и февруари.
Размножаване
Размножава се със семена. Сеитбата е през февруари и март. Семената се получават от узрелите шишарки.
Употреба и полза за дивата природа
Клоните на елата са използвани в миналото за приготвяне на смърчова бира. Смолистото ѝ етерично масло се използва в парфюмерията и в инхалации, а екстракти от кора и дървесина, богати на полифеноли, са обект на изследвания.
Пчелите събират медената роса от листните въшки и от нея се прави еловият мед. Иглите и шишарките са източник на храна за гъсениците на някои молци.









































































