Дугласка
Pseudotsuga menziesii · Pinaceae
Известно още като: дугласка ела, дуглас
Дугласката е високо вечнозелено иглолистно дърво с меки ароматни иглички и характерни висящи шишарки. Расте най-добре на хладно и влажно място с добре дренирана почва. При горещо и сухо лято най-важни са мястото и редовната влага.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 8–22 °C, мин. -36 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 12–100 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда дугласката
Дугласката (още дугласка ела или дуглас, Pseudotsuga menziesii) е вечнозелено иглолистно дърво от семейство Борови. Родом е от западна Северна Америка, от Британска Колумбия до Калифорния и Скалистите планини, а на юг стига до централно Мексико. Среща се в крайбрежни райони, предпланини и хладни възвишения до около 1700 m, често в смесени иглолистни гори.
Растежът е умерен. Дървото обикновено достига от около 12 m до 100 m височина. В млада възраст короната е тясно пирамидална, а с годините става цилиндрична, със свободен ствол и разклонения в горната част.
Иглите са плоски, меки и ароматни, дълги 2-4 cm, наредени спирално. Цветът им е от тъмнозелен до синкавозелен, а отдолу имат две светли ивици. Дървото е еднодомно. През март и април по върховете на клонките се появяват дребни жълто-червени мъжки и червеникави женски шишарки, които са малко забележими. Зрелите шишарки са висящи, дървесни, дълги 6-10 cm, с характерни триостри прицветници, които стърчат извън люспите. Узряват в кафяво в края на лятото.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Дугласката обича пълно слънце. Докато е млада, понася умерено засенчване. Избирайте хладно място с много пространство, защото дървото става голямо. Не понася горещо и влажно лято, затова при горещите и сухи лета у нас мястото е решаващо.
Поливане
Нужна е постоянна умерена влага при добър дренаж. Устойчивостта на суша е ниска, така че почвата не бива да пресъхва.
Поливайте по-обилно от юни до септември, когато лятото е най-горещо. През останалото време поддържайте умерена влага, без да допускате преовлажняване.
Почва
Подхожда дълбока, влажна, добре дренирана и леко кисела глинеста почва, богата на хумус. Подходящото pH е приблизително между 5,0 и 7,0. Тежката глина и варовитата почва не са добър избор.
Засаждане
Младите дръвчета се засаждат в хладна, влажна и добре дренирана почва, на достатъчно разстояние от други растения и постройки. Подходящите месеци са ноември, декември и януари.
Зимуване
Дугласката е напълно студоустойчива и понася до около -36 °C, а типичният зимен минимум у нас е около -6 °C. Не е нужна зимна защита. Периодът на покой е през декември и януари.
Размножаване
Размножава се със семена. Сее се през февруари и март.
Чести проблеми
Покафеняване на иглите и общо западане обикновено се дължат на жега, влажен въздух или кореново гниене. Най-добрата превенция е хладно и добре дренирано място.
Ако връхчетата на младите издънки изсъхват, причината може да е диплодиоза. Засегнатите издънки се изрязват, а дървото трябва да се пази от стрес.
Сред познатите вредители е дугласовият ликояд (Dendroctonus pseudotsugae). Сред болестите са ламинираното кореново гниене, опеничевото кореново гниене, червеното пръстеновидно гниене и диплодиоза.
Приложение
Дървото се отглежда като декоративно заради стройния си силует и ароматните иглички. Коренните жители на Северна Америка традиционно са използвали кората, смолата и иглите като билкови средства.







































































