Европейска лиственица
Larix decidua · Pinaceae
Европейската лиственица (Larix decidua, или просто лиственица) е листопадно иглолистно дърво от семейство Борови. Меките ѝ светлозелени игли през есента стават златножълти, преди да окапят. Расте лесно и е напълно студоустойчива, но не обича сушата и иска пълно слънце.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 5–22 °C, мин. -50 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 25–45 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда европейската лиственица
Това е дърво с височина от 25 до 45 метра, а короната му обикновено е широка около 6–10 метра. В млада възраст е конична, а с годините става по-широка и неправилна. Основните клони са хоризонтални или леко издигнати нагоре, а страничните увисват.
Иглите са меки, светлозелени, дълги 2–4 см. По късите леторасти стоят на снопчета, а по дългите – по една. През есента пожълтяват до златножълто и опадат. Цветовете са незабележими, но през пролетта (март–април) женските шишарки са розово-червени. Зрелите шишарки са изправени, яйцевидно-конични, дълги 2–6 см, кафяви и често остават по дървото с години.
Видът произхожда от планините на Централна Европа – Алпите и Карпатите, с малки низинни популации в Северна Полша. Расте в планинска и субалпийска гора на добре дренирани почви и в Алпите стига до горната граница на гората, до около 2400 м. Семената му ядат чижът, елшовата скатия и алпийската чинка, а пъпките и шишарките са храна за глухаря. Лиственицата може да се отглежда и като бонсай.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Дървото иска пълно слънце и понася само лека сянка. Подходящо е открито, слънчево място. Тъй като е едро, му трябва простор – и нагоре, и встрани.
Поливане
Лиственицата предпочита равномерно влажна почва и не понася суша. При горещите и сухи лета това е най-важното: поливайте по-често през юни, юли и август.
Сухотата и жегата са честа причина иглите да покафенеят и да окапят през лятото.
Почва
Най-подходяща е влажна, добре дренирана, чакълеста глинеста почва. Киселинността може да е от около 5 до 7,5 pH. Важното е водата да не застоява, но почвата да не пресъхва.
Торене
Рядко е необходимо, защото изискванията към плодородието са ниски.
Подрязване
Подрязването се прави през януари и февруари, когато дървото е в покой. Целта е главно да се отстранят болни клони, например при ракова язва, и да се подобри проветряването на короната.
Засаждане
Засаждайте през есента или рано напролет – в нашия климат това означава ноември и декември, както и януари, когато почвата не е замръзнала. Изберете слънчево, открито място. Предпочита хладни лета, затова при горещо време първите години поливайте внимателно.
Зимуване
Видът е напълно студоустойчив (издържа до около –50 °C) и не се нуждае от защита. Зимата, от декември до февруари, е времето му на покой, а иглите вече са паднали.
Размножаване
Размножава се със семена и чрез присаждане. Сеитбата и размножаването се правят през февруари и март.
Вредители и болести
Сред вредителите са лиственичният торбоносец, лиственичният листоядец, листните въшки и японският бръмбар. Болестите са ракова язва по лиственицата, окапване на иглите и ръжда.
Ако иглите покафенеят и окапят през лятото, причината е най-често жега, суша или торбоносец: поливайте в сухи периоди и третирайте вредителя.
При хлътнала, ракова кора причината е гъбата, предизвикваща ракова язва. Отрежете засегнатите клони и подобрете проветряването.








































































