Бяла детелина
Trifolium repens · Fabaceae
Известно още като: пълзяща детелина, детелина
Бялата детелина (Trifolium repens), известна и като пълзяща детелина, е нисък многогодишен растителен килим, който бързо покрива почвата. Расте лесно на слънце и на полусянка, а цветовете ѝ привличат пчели и пеперуди. Най-много се отплаща на влажна почва и при редовно косене.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–24 °C, мин. -40 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 10–20 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда бялата детелина
Бялата детелина е тревисто многогодишно растение с ниско, пълзящо стъбло. Расте на височина около 10–20 см, а на ширина се разстила на 30–100 см. Образува гъста покривка от столони, които пускат корени във възлите. Растежът е бърз.
Листата са тройни, на дълги дръжки. Листчетата са гладки, елипсовидни до яйцевидни, зелени и обикновено с бледа дъговидна следа. Цветовете са бели, понякога с розов или кремав оттенък. Събрани са в кълбовидни главички от 40–100 дребни цветчета, които стоят на отделни стъбла над листата. Цъфти от март до юни. Плодът е дребно кафяво бобче с 4–6 мънички семена.
Растението е родом от Европа, Западна и Централна Азия и части от Северна Африка. В природата расте по ливади, пасища, тревни площи, край пътища и по краищата на нивите. Корените имат клубенчета, които свързват азота от въздуха.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Бялата детелина се чувства най-добре на пълно слънце и понася и полусянка. Подходяща е за обособени тревни площи, за пространства между други растения и за места, които искате да покриете с ниска зеленина.
Поливане
Предпочита постоянно влажна почва. Устойчивостта ѝ на засушаване е ниска, затова през горещите и сухи лета ѝ трябва внимание. Поливайте повече през юни, юли и август, за да остане по-зелена. През юли и август растежът обикновено се забавя.
Почва
Расте в повечето градински почви: глинести, сгурести и богати на хумус. Най-добре е в плодородна влажна глинеста почва. Подходящата реакция е с pH приблизително от 5,5 до 7,5. Почвата трябва да е влажна, но с добър отток.
Торене
Нуждае се от малко тор, защото сама си осигурява азот. Избягвайте торове с много азот.
Косене и подрязване
Косенето или подрязването поддържа килима гъст и стимулира силен нов растеж. Подходящите месеци са от март до юни.
Засяване
Семената се сеят на повърхността на почвата през март и април или през септември и октомври. За тревна площ или пасище детелината се смесва с треви.
Зимуване
Напълно студоустойчива е и не се нуждае от защита при леките ни зими. При тежки студове листата оредяват или загиват, а напролет растението израства отново.
Размножаване
Размножава се със семена и чрез делене. Подходящи са март, април и октомври.
Проблеми
От болестите се среща т.нар. детелиново гниене.
Главният проблем е склонността към разпространение. Детелината се разраства агресивно чрез вкореняващи се столони и със самосев. В тревните площи се държи като плевел, макар да не е сериозно инвазивен вид. Затова преценете предварително мястото ѝ.
Употреба
Листата и цветните главички са годни за ядене, сурови или варени. Могат да се изсушат за чай. Прибират се през април, май и юни.
Цветовете са източник на нектар за пчели и пеперуди, а растението е ценна паша за добитъка.









































































