Рицин (клещевина) с едри лъскави длановидни листа и бодливи плодове

Снимка: Under the same moon..., CC BY 2.0, Wikimedia Commons

Снимка: Onjacktallcuca, Public domain, Wikimedia Commons

Снимка: Boris Kasimov from Toronto, Canada, CC BY 2.0, Wikimedia Commons

Снимка: Altafali123, CC0, Wikimedia Commons

Снимка: Meng-Chi Hung, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Adansonia rayanne2, CC0, Wikimedia Commons

Тропически растения Едногодишни цветя Храсти

Рицин

Ricinus communis · Euphorbiaceae

Известно още като: обикновен рицин, клещевина

Токсично за котки и кучета · детайли ↓

Рицинът (Ricinus communis), известен и като обикновен рицин или клещевина, е бързорастящ храст с едри, лъскави длановидни листа. Расте лесно, но е силно отровен във всичките си части, затова е подходящ само там, където децата и домашните любимци нямат достъп до него.

Светлина: Пълно слънце
Поливане: Умерени
Влажност: Умерена
Температура: 20–32 °C, мин. -2 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 1,5–12 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

Сеитба на закритоСеитбаЗасаждане на откритоПресажданеПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежБеритбаПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда рицинът

Рицинът е бързорастящ, гъст, изправен храст с много стъбла, който образува издънки. Височината му варира от около 150 см до 12 м. В по-студен климат расте като по-дребно едногодишно растение.

Листата са големи, лъскави, длановидно нарязани на 5–12 назъбени дяла и широки от 15 до 75 см. При някои форми са пурпурни или бронзови. Цветовете нямат венчелистчета и са събрани във високи връхни класове: жълтеникавозелените мъжки с кремави тичинки са разположени под женските, чиито близалца са червени. Плодът е бодлива кръгла кутийка – зелена, червена или пурпурна, която покафенява при зреене. В нея има три лъскави шарени семена, наподобяващи кърлежи.

В много топли региони рицинът се държи като плевел и е инвазивен. Естественият му ареал е в Африканския рог (Еритрея, Етиопия, Сомалия), а днес е разпространен из тропиците и субтропиците по речни корита, край пътища, железопътни линии и по нарушени терени.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Рицинът има нужда от пълно слънце и топлина. Не е студоустойчив – най-ниската температура, която понася, е около -2 °C, докато типичната зимна температура при нас пада до около -6 °C. Затова при нашия климат той е подходящ за балкон през топлите месеци и за закрито помещение през зимата, а не за постоянно отглеждане на открито.

Растението е високо и тежко в короната, а корените му са плитки, така че вятърът лесно го повалява. Осигурете му опора и защитено място.

Поливане

Поливането е умерено. Докато растението се вкоренява, почвата трябва да е влажна, защото в началото устойчивостта му на суша е ниска. Зрелите растения понасят известно засушаване.

През горещите месеци юни, юли и август поливайте повече.

Почва и пресаждане

Рицинът предпочита богата, влажна, но добре дренирана почва, като киселинността почти не е от значение (pH приблизително 5,5–8). Подходящи са глинеста, песъчлива и богата на хумус почва.

Пресаждането се прави през март.

Подхранване

За силен растеж подхранвайте редовно през вегетацията – от април до август.

Резитба

При нужда растението се оформя с резитба през март. Работете с ръкавици и защитавайте кожата си, защото допирът до листата може да я раздразни.

Сеитба и засаждане

Семената се сеят на закрито през март. Директна сеитба е възможна през април и май. Младите растения се изнасят навън през април и май, но само след отминаване на измръзванията.

Осигурете им опора срещу вятър. Рицинът лесно се самосява, така че ако не желаете нови растения, не оставяйте семената да падат.

Зимуване

Рицинът е чувствителен към студ. Там, където има слани, се отглежда като едногодишно растение. В най-меките райони може да се подрязва и да се предпазва от студ, но при нашите зимни минимуми е по-сигурно да го държите на закрито.

Периодът на покой е през декември и януари.

Размножаване

Рицинът се размножава със семена. Подходящото време е от март до май. Не забравяйте, че семената са силно отровни, и ги пазете далеч от деца и животни.

Чести проблеми

Повалено от вятър растение: причината са плитките корени и тежката корона. Решение – опора и защитено място.

Повяхване в сушави периоди: младото растение понася суша слабо. Поливайте обилно, докато се вкорени.

Почерняли от слана листа: растението е чувствително към студ. Изнасяйте го навън едва след като минат измръзванията.

Безопасност

Токсично за котки и кучета

Котки: Силно токсично
Кучета: Силно токсично
Коне: Силно токсично
Хора: Силно токсично

Рицинът е силно токсичен за хора, котки, кучета и коне. Отровни са семената и всички части на растението, а токсичното вещество е рицинът. Симптомите включват парене в устата и гърлото, повръщане, кървава диария, жажда, слабост, треперене, бъбречна недостатъчност, гърчове и смърт. Признаците се появяват 12–48 часа след поглъщане. Суровите семена са смъртоносни. От тях се получава рициново масло, традиционно използвано като слабително и в промишлеността. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.

Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox, English Wikipedia