Ориенталски мак
Papaver orientale · Papaveraceae
Известно още като: папавер ориентале, восточен мак
Ориенталският мак (Papaver orientale), наричан още папавер ориентале или източен мак, е тревисто многогодишно растение с едри чашковидни цветове от април до юни. След цъфтежа листата изчезват, а наесен се появява нова розетка. При горещи сухи лета и меки зими се отглежда лесно, стига почвата да е добре дренирана.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 10–24 °C, мин. -35 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,6–1 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда ориенталският мак
Видът произхожда от Кавказ, североизточна Турция и северен Иран. Обикновено расте по сухи слънчеви планински склонове и ливади, където летата са сухи. Това обяснява и нуждите му в градината.
Образува гъста туфа, висока около 60–100 см и широка около 30–90 см. Растежът е умерен. Листата са космати, сивозелени, пересто разчленени, като на бодил, и стоят в приземна розетка.
Цветовете са големи, чашковидни, 10–15 см в диаметър, с набръчкани венчелистчета и тъмно петно в средата. Срещат се в оранжево, червено, розово и бяло. След цъфтежа се образува суха кутийка с много ситни семена, която узрява през юли и август.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре е на пълно слънце, но понася и лека сянка. Тъй като е на открито и е напълно зимоустойчив, му трябва постоянно място, което няма да се налага да променяте.
Поливане и влажност
Водните нужди са ниски, а устойчивостта на суша е висока. Поливайте умерено. Преполяването е основната опасност, защото води до загниване на главния корен. Сухият въздух не му пречи.
Почва
Подхожда му добре дренирана градинска почва, глинесто-песъклива или песъчлива, с неутрална до леко алкална реакция (pH 6,5–7,5). Дълбокият главен корен не обича нито преместване, нито мокра почва, затова дренажът е решаващ. Растението може да се отглежда и в съд, но пак трябва да му осигурите свободен отток на водата и да избягвате пресаждане.
Подхранване
Подхранването се прави през февруари и март.
Подрязване
След като листата изсъхнат, отрежете ги. Това става най-често през юни и юли. Прецъфтелите цветове можете да премахвате, което понякога стимулира втори цъфтеж.
Засаждане и сеитба
Разсад се засажда през март, октомври или ноември. Разстоянието между растенията е около 60 см. Семената се сеят през март и април.
Лятото растението почива (юли и август) и оставя празно място. Затова го засаждайте сред по-късно развиващи се многогодишни растения, които ще го прикрият. Избягвайте пресаждането.
Зимуване
Нуждае се от зимен студ. Издържа до около -35 °C, така че типичните зимни минимуми от около -6 °C не са проблем. При по-сурови условия може да се мулчира.
Размножаване
Размножава се със семена, коренови резници или делене на туфата. Подходящи месеци за размножаване са декември и януари.
Разсадът от семена може да се различава от майчиното растение. Именуваните сортове се размножават с коренови резници.
Проблеми
Най-честият проблем е голо място в средата на лятото. То е естествено, защото растението е в покой. Решението е да засадите между туфите късноцъфтящи многогодишни растения.
Гниене на кореновата шийка и корените се появява при лош дренаж или преполяване. Тогава е нужна свободно дренираща почва. Сред болестите се споменават кореново гниене и брашнеста мана.
Приложение
Подходящ е за рязан цвят. Привлича пчели и пеперуди.
























































































