Димитровче
Aster amellus · Asteraceae
Известно още като: астра аmellus
Димитровче цъфти късно, от юли до октомври, с лилаво-виолетови цветове с жълта среда. Расте лесно на слънчево място и бедна, добре дренирана почва, а на студ и суша се справя без грижи. Подходящо е за алпинеуми, слънчеви лехи и рязан цвят.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 12–25 °C, мин. -25 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 20–60 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда димитровчето
Димитровче (Aster amellus) е многогодишно тревисто растение от семейство Asteraceae. Образува изправен, разклонен туфест храст. През зимата надземната част загива, а напролет растението се възобновява.
Листата са тъмнозелени. Базалните са обратнояйцевидни и с дръжки, а стъбловите са последователни, приседнали и се стесняват до ланцетни. Цветовете са кошнички като на маргаритка, с люляково-виолетови езичести цветчета и жълта среда. Плодът е кипселa, която узрява през октомври.
В природата видът расте от Пиренеите и Алпите до Карпатите и Балканите, на изток до Кавказ и Западна Азия. Среща се по скалисти варовити склонове, храсталаци и краища на горички, субалпийски ливади и брегове на езера, върху варовита и бедна на хранителни вещества почва.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Димитровчето се нуждае от пълно слънце, за да расте стабилно и да цъфти обилно. Подходящо е за алпинеум и за слънчеви, сухи кътчета в градината.
Поливане
Растението предпочита леко сухи, добре дренирани места. Поливайте само при продължителна суша. Най-много вода е нужна през юни, юли и август. Ниската въздушна влажност не е проблем.
Почва и пресаждане
Търсете бедна, варовита и много добре дренирана почва, с pH приблизително между 7,0 и 8,5. Подходящи са глинесто-песъчливи, чакълести и алкални почви. Избягвайте богати и влажни места.
Ако растението е в съд, пресаждайте през февруари или март.
Подхранване
Подхранването се прави през март. Тъй като видът е свикнал с бедна почва, не прекалявайте с торенето.
Подрязване
Подрязването е през февруари и ноември. Растението е тревисто и надземната му част загива през зимата.
Засаждане и сеитба
Засаждайте на постоянно място през март и април или през октомври и ноември. Изберете слънчево място с добре дренирана варовита почва.
За семена: директна сеитба е възможна през февруари, март и октомври, а за разсад на закрито се сее през януари и февруари.
Зимуване
Димитровчето е напълно студоустойчиво. Най-ниската издържана температура е около -25 °C, а обичайният зимен минимум при нас е около -6 °C. Не го покривайте, но се погрижете почвата да се оттича и да не задържа вода през зимата. Периодът на покой е през декември и януари.
Размножаване
Димитровчето се размножава чрез делене, семена и стъблени резници. Подходящото време е февруари, март и октомври.
Проблеми
От болестите се споменава брашнеста мана. Слънчевото място и добрият дренаж намаляват риска от прекалена влага. Най-честата грешка е богата, влажна почва, която не отговаря на естествената среда на вида.
Употреба
Цветовете са подходящи за рязане и се берат през юли, август и септември. В градината видът е добър за алпинеуми. Късните цветове са полезни за пчели и пеперуди.
























































































