Пахира
Pachira aquatica · Malvaceae
Известно още като: пахира акв{атика, парично дърво
Паричното дърво, известно и като пахира, е лесно и бързорастящо стайно дърво с лъскави дланевидни листа и удебелена основа на ствола. Често се продава със сплетен ствол. Понася добре леки пропуски в грижите, но не обича застояла вода и студ.
- Светлина
- Ярка разсеяна светлина, Полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Висока
- Температура
- 18–24 °C, мин. 5 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 1–2,5 m
Грижа през годината
Календар за стайно растение при Средиземноморски климат.
Какво представлява паричното дърво
Паричното дърво (пахира, Pachira aquatica) е вечнозелено дърво от семейство Слезови (Malvaceae). Родом е от влажни местообитания: сладководни блата, устия, речни брегове и тропическа гора от южно Мексико през Централна Америка до Боливия и северна Бразилия.
В природата достига приблизително 6–23 m, а у дома обикновено расте до 1–2,5 m. Растежът е бърз. Основата на ствола е удебелена и запасява вода, а гъвкавите стволове често се сплитат при стайните растения.
Листата са лъскави, зелени, дланевидно съставени от 5–9 ланцетни листчета, всяко с дължина до около 25–30 cm. Цветовете са много големи, единични, зеленикавожълти до кремави, с дълги тесни венчелистчета и четка от много тичинки с червени връхчета. Ухаят през нощта, а всеки цвят трае един ден. Стайните растения рядко цъфтят.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Паричното дърво обича ярка разсеяна светлина или полусянка. Директното слънце може да изгори листата, затова ако го местите на по-светло, правете го постепенно.
Оптималната температура е 18–24 °C. Растението не понася слана и не бива да пада под 5 °C. При зимни минимуми около -6 °C у нас то не може да остане навън и се отглежда като стайно растение.
Поливане и влажност
Поливайте умерено, когато горният слой на почвата изсъхне. Удебелената основа запасява малко влага, а застоялата вода води до гниене на корените.
От май до септември поливайте по-често. В периода на покой (януари, февруари, ноември и декември) намалете поливането. Растението предпочита висока влажност на въздуха.
Почва и пресаждане
Подходяща е влажна, но добре дренираща смес от торф или негов заместител, перлит и глинеста почва или пясък. Предпочитаното pH е между 5,5 и 7.
Пресаждайте на всеки 2–3 години през март или април в малко по-голяма саксия със свежа смес.
Торене
От март до септември торете веднъж месечно с разреден балансиран течен тор. През зимата не торете.
Подрязване
През април и май можете да оформите короната. Отстранявайте мъртвите и пожълтелите листа.
Зимуване
Ако растението е било навън през лятото, внесете го вътре, преди температурите да паднат до около 7 °C. През зимата го дръжте над 12 °C и поливайте по-рядко. Листопад през зимата е възможен.
Размножаване
Паричното дърво се размножава със семена, стъблени резници или отводки. Резници можете да вземете от април до юни, а семена да засеете на закрито през март или април.
Проблеми и неприятели
Чести неприятели са паяковите акари, памуковите въшки и щитоносните въшки. Основното заболяване е кореновото гниене.
Жълти и окапващи листа показват преполиване или студ. Оставяйте почвата да изсъхва между поливанията и дръжте растението над 12 °C. Кафявите изгорели петна са от директно слънце, затова преместете растението на ярка разсеяна светлина. Меката, гниеща основа на ствола е от преовлажнена почва: подобрете дренажа и поливайте по-рядко. Есенният листопад е нормален заради по-краткия ден, а растежът се възстановява напролет.
Ядки, листа и цветове
Ядките на пахирата са ядливи и се консумират сурови, печени или смлени на брашно. Ядат се и млади листа и цветове. Самата капсула не се яде. Тъй като стайните растения рядко цъфтят, не бива да се разчита на плодове у дома.
















































































