Бенджамин
Ficus benjamina · Moraceae
Известно още като: фикус бенджамин, фикус бенджамина
Бенджамин (познат и като фикус бенджамин или Ficus benjamina) е вечнозелено дърво с лъскави листа и увисващи клонки, което у нас се отглежда като стайно растение. Расте умерено бързо и не понася рязка промяна на мястото и светлината. При стабилни условия е сравнително лесен за поддържане.
- Светлина
- Ярка разсеяна светлина, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 18–27 °C, мин. 10 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 0,6–3 m
Грижа през годината
Календар за стайно растение при Средиземноморски климат.
Как изглежда бенджаминът
Бенджаминът е вечнозелено дърво от семейство Черничеви (Moraceae). В природата се среща в Южна и Югоизточна Азия, от Индия, Непал и южен Китай до северна Австралия и Соломоновите острови, където расте в тропически и субтропически гори като разперено дърво. Там достига 12–30 м, а в помещение обикновено остава между 60 и 300 см.
Коронта е заоблена, с по няколко стъбла и увисващи клонки. При младите растения стъблата често са сплетени. Листата са лъскави, целокрайни, яйцевидни до елиптични, с издължен връх и дълги около 5–12 см. Има и сортове с шарени листа.
Цветовете са дребни и скрити в смокиновидно съцветие. Плодовете са дребни кръгли смокини с размер 1–2,5 см, които зреят от зелено през оранжево-червено до лилаво-черно. Ядат се, но са безвкусни и растението не се отглежда заради тях. В природата ги кълват птици.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре се чувства на ярка, но разсеяна светлина. Понася и сянка, но расте по-зле. Най-важното е стабилността: рязко преместване или промяна в осветлението предизвиква окапване на листата.
Избирайте постоянно място и не го местете без нужда. Оптималната температура е между 18 и 27 °C, а под 10 °C растението не оцелява.
Поливане и влажност
Поливайте, когато горният слой на почвата изсъхне. Не допускайте кореновата бучка да изсъхне напълно, защото бенджаминът слабо издържа на засушаване. От май до септември, когато расте активно, му трябва повече вода, а през зимата поливайте по-рядко.
Изисква умерена влажност на въздуха. Преполиването води до пожълтяване на листата и до гниене на корените.
Почва и пресаждане
Подходяща е почвена смес с добър дренаж, на основата на сгурия или обикновена универсална почвена смес. Субстратът трябва да е влажен, но добре дрениран.
Пресаждайте на всеки 2–3 години, между март и май, в малко по-голям съд.
Подхранване
Подхранвайте умерено, след като се появят нови леторасти, и още веднъж в края на лятото. Сезонът за торене е от април до септември.
Резитба
Леката резитба за оформяне се прави в късна есен или зима, тоест през ноември, декември, януари и февруари. Бенджаминът понася подрязване, но силната резитба скъсява живота му.
Отглеждане навън
Навън може да се сади само в райони без студове, като единично дърво или жив плет. Растението не е студоустойчиво, затова при нас остава стайно. Корените му са силни и повърхностни, така че при засаждане го дръжте далеч от настилки и сгради.
Зимуване
От ноември до февруари дръжте растението на топло, далеч от течение и студени прозорци. Поливайте по-рядко. Декември, януари и февруари са период на покой.
Размножаване
Бенджаминът се размножава със стъблени резници или чрез въздушно наслояване. Подходящото време е от май до юли.
Проблеми, вредители и болести
Внезапно окапване на листата обикновено е следствие от преместване, промяна в светлината, течение или студ. Поставете растението на стабилно светло място, далеч от течение.
Пожълтели листа най-често означават преполиване. Оставяйте почвата да позасъхва между поливанията.
Лепкави листа с дребни издутини са признак за щитоносни въшки. Избършете ги и третирайте със сапунен разтвор.
Други възможни вредители са паяжинови акари, брашнести червеи и трипси. От болестите се срещат листни петна и гниене на корените.
Безопасност
Токсично за котки и кучета- Котки
- Токсично
- Кучета
- Токсично
- Коне
- Токсично
Бенджаминът е токсичен за котки, кучета и коне и слабо токсичен за хора. Отровни са млечният сок и листата. Те съдържат фицин (протеолитичен ензим) и псоралени (фицусин). Симптомите са стомашно-чревно разстройство и дразнене на кожата, а соковете могат да причинят дерматит. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox















































































