Жълтуга
Cytisus scoparius · Fabaceae
Известно още като: обикновена жълтуга
Жълтугата, позната и като обикновена жълтуга или Cytisus scoparius, е бързорастящ листопаден храст със заоблена корона и ярки златистожълти цветове напролет. Расте добре на слънце и на бедна, суха почва, а когато се вкорени, почти не иска грижи. Живее кратко, затова след няколко години е добре да имате наготово млади растения.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 10–25 °C, мин. -25 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 1–3 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда жълтугата
Жълтугата е многогодишен листопаден храст, висок от 1 до 3 м и широк от 1 до 2,5 м. Расте изправено до леко дъговидно, с много стъбла и рехава, метловидна форма. Стъблата са тънки, зелени и ръбести, с пет ръба. Листата са дребни, тройни, дълги 5–15 мм и почти не се забелязват.
През април, май и юни храстът се покрива с изобилни златистожълти цветове с форма на граховин цвят, дълги 20–30 мм. Те са ароматни и стоят единично или по двойки. Някои сортове цъфтят в червено, розово или на два цвята. През късното лято узряват плоски кафяво-черни шушулки, дълги 2–3 см, с влакънца по ръба. Те се пукат със силен пукот и разпръскват семената.
Растението расте бързо, но е краткотрайно. В естествената си среда е разпространено в Западна, Централна и Южна Европа, от Британските острови до Балканите, Италия и Иберийския полуостров. Среща се по слънчеви, сухи и песъчливи места, по храсталаци и край пътища.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Жълтугата иска пълно слънце. Само там расте гъсто и цъфти обилно. При нашия климат с горещо и сухо лято и мека зима тя е външно растение. Издържа студ до около −25 °C, а типичният зимен минимум при нас е около −6 °C.
Поливане
Поливайте само през първите години, докато растението се вкорени. След това понася суша много добре и допълнително поливане почти не е нужно. Коренът е дълбок, главен.
Почва
Най-подходяща е бедна, суха, песъчлива, чакълеста или кисела почва със свободен дренаж. Приема pH приблизително от 4,5 до 7. В богата почва растението расте слабо, затова не подобрявайте мястото с тор или с много компост.
Торене
Не се нуждае от тор. Корените имат възелчета с азотфиксиращи бактерии (Rhizobium), които осигуряват азота.
Засаждане
Засаждайте млади растения, отгледани в саксия, на слънчево място. Жълтугата не обича да ѝ пипат корените, затова не я местете по-късно. Подходящите месеци за засаждане са март, октомври и ноември.
Преди да я засадите, проверете местните правила. Извън Европа видът е силно инвазивен, а в някои страни е обявен за вреден плевел.
Резитба
Режете леко след цъфтежа, през юни и юли. Ако не режете, храстът с годините оголява и става дървесен и рехав. Годишното леко подрязване поддържа формата му.
Премахвайте шушулките, преди да узреят, за да не се самосее. Нежеланите семеначета издърпвайте, докато са млади.
Зимуване
Възрастните растения са студоустойчиви и не се нуждаят от защита при зимните ни температури. Младите разсади обаче са чувствителни към слана. Декември и януари са периодът на покой.
Размножаване
Жълтугата се размножава със семена и със стъблени резници. Семена се сеят през февруари, март и октомври. Резници се взимат през февруари, март, юли и август.
Семената остават жизнеспособни 10–20 години, така че на мястото, където растението е узряло, нови храстчета могат да излизат дълго.
Проблеми
Най-честият проблем е оголен, дървесен храст. Причината е стара дървесина или липса на резитба, а решението е леко подрязване след цъфтежа всяка година.
Ако растението загине след няколко години, това е естествено, защото видът е краткотраен. Заменете го с нови растения.
Самосевът идва от експлозивните шушулки. Махайте шушулките навреме и скубете разсада рано.
Сред вредителите са листни въшки, миниращ вредител по клонките (broom twig miner), листна бълха (broom psyllid) и семенен бръмбар (broom seed beetle).









































































