Цикас

Цикасът обича ярка, но разсеяна светлина или полусянка. На закрито му трябват около 4-6 часа филтрирано слънце. Силното пряко слънце може да избели листата, затова при преместване на по-светло място го приучавайте постепенно.

На балкона и в градината изберете защитено място с добър дренаж.

Поливайте, когато почвата е изсъхнала на няколко сантиметра дълбочина. Цикасът понася добре суша, а най-честата грешка е преполиването: при лош дренаж корените и стъблото загниват.

През май, юни, юли и август, когато растението е в активен растеж, поливайте малко по-често. Въздушната влажност може да е ниска и сухият въздух не пречи, но при него връхчетата на листата могат да покафенеят.

Подходяща е песъчлива, добре дренираща смес с малко органична материя и кисела до неутрална реакция (pH около 5,5-7,0). Става и песъчлива, глинеста или чакълеста почва, стига водата да се оттича свободно.

Пресаждайте през април или май, когато растението тръгва в растеж.

Торете от април до август, през активния растеж. През зимните месеци не е нужно.

Режете само сухите или повредените листа, най-добре през март или април. Никога не режете растежния връх на короната.

Навън цикасът се засажда през април или май. Според данните най-ниската температура, която понася, е около -10 °C, а типичният зимен минимум тук е около -6 °C. Растението обаче не е устойчиво на мраз, така че отглеждането на открито е възможно само при мека зима и със защита.

Пазете цикаса от силен студ от ноември до февруари. На закрито го дръжте на хладно и светло място с малко вода. Периодът на покой е декември, януари и февруари.

Цикасът се размножава със семена и с издънки от основата на дебелото стъбло. Издънките се отделят през май или юни, а семената се сеят през март или април.

Жълтеещите листа обикновено са признак на преполиване или лош дренаж. Оставете почвата да изсъхне и подобрете оттичането.

Белите корави насекоми по листата са цикасови щитоносни въшки (Cycad aulacaspis scale). Третирайте ги с градинско масло или системен инсектицид. Внимавайте и за брашнести червеи и паякообразни акари.

Избелени листа се появяват след рязко изнасяне на пълно слънце. Покафенели връхчета идват от измръзване или сух въздух, затова пазете растението от студ и го поливайте равномерно.

От болестите най-чести са кореновото и стъбленото гниене, свързани с прекалената влага.