Каламондин
Citrus microcarpa · Rutaceae
Известно още като: калмондин, citrofortunella, Citrus ×microcarpa
Каламондинът (Citrus microcarpa), познат още като калмондин или цитрофортунела, е малко вечнозелено дърво с ароматни бели цветове и дребни оранжеви плодчета. Смята се за кръстоска между мандарина и кумкуат. При нашите зими не издържа на открито, затова се отглежда като саксийно растение.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Висока
- Температура
- 18–30 °C, мин. -3 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 0,6–1,5 m
Грижа през годината
Календар за стайно растение при Средиземноморски климат.
Как изглежда каламондинът
Това е дребно, гъсто, изправено вечнозелено дърво или голям храст. Расте с умерени темпове и по принцип достига около 2 до 6 м височина и 1,5 до 3,6 м ширина. Листата са лъскави, тъмнозелени, кожести, елипсовидни до яйцевидни, дълги 5 до 10 см, с крилати дръжки. Когато се разтрият, миришат на цитрус.
Цветовете са бели, звездовидни, около 2,5 см, с пет венчелистчета и силен аромат. Появяват се напролет и се повтарят през лятото. Плодовете са закръглени, 2,5 до 4,5 см в диаметър, първо зелени, после оранжеви, с тънка ароматна кора и кисела пулпа. Узряват до около една година.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Каламондинът иска пълно слънце, поне 6 часа дневно. У дома му трябва светъл южен прозорец. Саксията може да стои и на балкон, но растението не е студоустойчиво: най-ниската поносима температура е около -3 °C, а типичният зимен минимум при нас е около -6 °C. Затова се отглежда като стайно растение или като саксийно, което зимува на закрито.
Поливане и влажност
Субстратът трябва да е равномерно влажен, но никога подгизнал. Поливайте, когато горният слой изсъхне. Растението понася лошо засушаване, а застоялата вода води до загниване на корените.
От май до септември, когато е най-топло, поливайте по-често. Каламондинът обича висока влажност на въздуха, а това е особено важно при горещите сухи лета.
Почва и пресаждане
Подхожда плодородна, влажна, но добре дренирана почва, богата на органика: хумусна или глинесто-песъчлива. Оптималното pH е между 5,5 и 7. Дренажът е важен, затова саксията трябва да има отвори.
Пресаждайте през март и април.
Подхранване
Подхранвайте от март до септември, през периода на растеж. През зимата растението почива и тор не му е нужен.
Подрязване
Подрязвайте през март и април. Така запазвате компактната форма на дървото. Каламондинът е подходящ и за бонсай.
Засаждане и отглеждане в саксия
В по-хладни климати каламондинът се отглежда в контейнер и се внася вътре за зимата. Саксията може да се изнесе навън през април и май, когато няма опасност от измръзване. Сеитбата на семена у дома е през март и април.
Зимуване
Зимувайте растението на светло и хладно място, при 8 до 15 °C, и го поливайте пестеливо. Декември и януари са периодът на покой. Защитата от студ е най-важна през декември, януари и февруари.
Размножаване
Каламондинът се размножава със стъблени резници, чрез присаждане или със семена. Резниците се взимат през юни и юли.
Вредители и болести
Следете за паяжинообразуващи акари, щитоносни въшки, цитрусов листоминиращ молец и листни въшки. Сред болестите се споменават цитрусов рак, саждени гъбички, цитрусово позеленяване и кореново гниене. Най-лесно се предотвратява кореновото гниене, като не преливате.
Беритба и употреба
Плодовете се берат основно от октомври до март. Кисели са, затова се използват в напитки, като овкусител в кухнята и за мармалад. Ароматните цветове привличат пчели и други опрашители.




















































































