Балканска чубрица
Satureja montana · Lamiaceae
Известно още като: планинска чубрица, зимна чубрица
Планинската чубрица, позната и като зимна или балканска чубрица, е непретенциозна ароматна подправка за слънчеви и сухи места. Расте бързо, понася засушаване и студ и се отглежда лесно в градината, в алпинеум или в саксия на балкона. Ето какво е нужно, за да остане компактна и ароматна.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 10–28 °C, мин. -25 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 15–40 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Какво представлява планинската чубрица
Планинската чубрица (Satureja montana) е многогодишен полухраст от семейство Устноцветни (Lamiaceae). Образува ниско, храстовидно, закръглено до разпростиращо се растение с одървесняла основа и много стъбла. Обикновено достига 15–40 см височина и расте бързо.
Листата са твърди, кожести, тесни, копиевидни, тъмнозелени, дълги 1–2 см, разположени по двойки и силно ароматни. През лятото (юни–септември) се появяват дребни цветове в бяло, розово или лилаво.
В природата видът расте в Южна Европа и Средиземноморието, от Испания и Франция през Италия и Балканите до Турция и Ливан-Сирия. Среща се по стари стени, сухи баири и скалисти, обикновено варовити склонове. Затова най-добре се чувства в условия, които напомнят тази среда.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Чубрицата се нуждае от поне 6 часа слънце на ден. Понася лека сянка, но не и дълбока. При недостиг на светлина растението се източва и става рехаво.
Тъй като е напълно студоустойчива, тя спокойно расте на открито и целогодишно. Подходяща е за слънчеви каменисти склонове и алпинеуми.
Поливане и влажност
Поливайте пестеливо. Растението има висока устойчивост на засушаване и не обича мокра, влажна почва. Предпочита ниска въздушна влажност, така че горещите и сухи лета не са проблем за него.
Почва и пресаждане
Подхожда му песъчлива, бедна и добре дренираща почва, най-добре неутрална до алкална (pH около 6,5–8,0). Чакълестият, песъчлив субстрат е подходящ. Ако е нужно, пресаждайте през март.
Торене
Торене почти не е нужно. Богатата почва намалява аромата и кара растението да се източва, затова не го хранете.
Подрязване
Подрязвайте след цъфтежа или когато се появят пъпки, за да се стимулира нов растеж. Календарно подрязването пада през февруари, март и септември. Ранната пролет е време за леко подрязване. Стъбла, които изглеждат изсъхнали, не режете, а изчакайте дали ще напъпят.
Засаждане и сеитба
Изберете слънчево и сухо място. Разсад се засажда през март, април, октомври и ноември. Семената се сеят директно през март, април и октомври, а на закрито през февруари и март.
С възрастта растенията одървесняват, затова ги подменяйте на всеки 2–4 години.
Зимуване
Чубрицата издържа температури до около -25 °C, а типичните ни зимни минимуми са доста по-меки. През зимата (декември и януари) тя почива и напролет се събужда отново. Не режете спящите стъбла.
Размножаване
Размножава се със семена, стъблени резници или чрез разделяне на туфата. Резници и делене се правят най-често през април, май и юни.
Чести проблеми
Одървесняване и рехав растеж: причината е възрастта на растението. Подрязвайте редовно и го подменяйте на няколко години.
Гниене на корените и увяхване: причина е влажна, тежка почва. Подобрете дренажа или отглеждайте чубрицата във висока леха или чакълеста почва.
Източване: причината е прекалено много сянка или тор. Преместете растението на слънце и спрете торенето.
Беритба и употреба
Бере се най-добре от май до август. Използват се листата и цветовете. Вкусът е силен и лютив, подходящ за боб, месо, колбаси, супи и плънки. Чубрицата е по-интензивна от лятната, но при продължително варене губи аромат, затова я добавяйте към края.
Традиционно се използва за храносмилането и при ужилвания от пчели.
Растението привлича пчели и пеперуди, медонос е и не се харесва на елени.



















































































