Исоп
Hyssopus officinalis · Lamiaceae
Известно още като: лечебен исоп
Исопът (Hyssopus officinalis), познат и като лечебен исоп, е ароматно полухрастче от семейство Устноцветни, което понася суша и студ. Расте на слънце в добре дренирана почва и изисква малко грижи. Подходящ е за билкова леха, нисък жив плет, скалинка и саксия.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 15–28 °C, мин. -25 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 30–60 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Какво представлява исопът
Исопът е многогодишно, полузимнозелено полухрастче, дървенисто в основата, с множество прави стъбла. Расте умерено бързо и достига 30–60 cm височина и 30–45 cm ширина. Образува компактна, изправена, гъста туфа и обикновено е краткотраен.
Стъблата са четириръбести, а листата са тесни, приседнали, ароматни и тъмнозелени, дълги 2–2,5 cm, ланцетни, целокрайни или леко назъбени. От май до септември се появяват ароматни двуустни цветове със стърчащи тичинки, събрани във вихрести класове. Те са сини, лилави, розови или бели. Плодът е дребен продълговат орех.
По произход исопът е от Южна Европа, Близкия изток и района около Каспийско море.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Исопът предпочита пълно слънце. Понася и лека сянка, но само далеч от силния следобеден пек. Подхожда за слънчеви склонове, където корените му помагат да се ограничи ерозията, за скални градини и за нисък жив плет. Привлича пчели и пеперуди.
Поливане и влажност
Поливайте оскъдно. Заякналите растения понасят добре суша и не обичат мокра почва, затова при горещо и сухо лято им стига рядко, но обилно поливане. Ниската влажност на въздуха не е проблем.
Почва и пресаждане
Най-добре се чувства в добре дренирана, плодородна глинесто-песъчлива почва, но се справя и със сухи, песъчливи или бедни каменисти терени. Предпочита неутрална до алкална реакция, с pH приблизително 6,5–8,0. Дренажът трябва да е свободен.
Ако го отглеждате в саксия, пресаждайте през март.
Резитба
През март подрязвайте растението, за да остане гъсто и да не се чупят стъблата. Годишната резитба е важна, защото без нея исопът бързо дървенее и се разреждa.
Засаждане и отглеждане в саксия
Засаждайте през март–април на слънчево място с добър дренаж. За жив плет го подредете нагъсто в редица. Исопът става и за саксии и тераси, стига субстратът да е добре дрениращ.
Зимуване
Исопът е студоустойчив и зимува на открито. Може да издържи до около −25 °C, а типичните зимни минимуми у нас са далеч по-меки. Оставете стъблата през зимата и ги подрежете напролет.
Размножаване
Исопът се размножава със семена, резници и чрез делене на туфата.
Сеитбата е през февруари–март, а за предварителен разсад на закрито – през януари–февруари. Разсадът се засажда на открито през март–април. Резници и делене се правят през март–май.
Чести проблеми
Дървенисти, изтеглени растения са следствие от възрастта и липсата на резитба. Подрязвайте всяка пролет и подмладявайте растението на няколко години.
Кореново гниене се появява в тежка или влажна почва. Избягвайте го, като садите в свободно дренираща почва.
Беритба и употреба
Листата и цветовете се берат от май до август. Използват се в малки количества за овкусяване на супи, яхнии и сосове. От маслото на исопа се овкусява ликьорът Шартрьоз. Цветовете стават и за рязане.
Традиционно исопът се използва като антисептик, при кашлица и за подпомагане на храносмилането.



















































































