Щраусова папрат
Matteuccia struthiopteris · Onocleaceae
Известно още като: матеучия
Щраусовата папрат, позната още като матеучия, е едра листопадна папрат с форма на ваза и отлична зимна устойчивост. Расте бързо и лесно, стига да има сянка и постоянно влажна почва. В градини с горещо и сухо лято най-важното е мястото да е прохладно и да се поддържа влажно.
- Светлина
- Полусянка, Сянка
- Поливане
- Високи
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–24 °C, мин. -40 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,9–1,7 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Какво представлява щраусовата папрат
Matteuccia struthiopteris е многогодишна листопадна папрат от семейство Onocleaceae. Среща се в умерения северен пояс: в Централна и Северна Европа, Северна Азия и Северна Америка. Обикновено расте по влажни места, речни брегове, в храсталаци и в подлеса на горите, върху тежка влажна почва.
Стерилните листа са пищни, яркозелени и се стесняват към основата. Достигат около 100–170 cm. Образуват вазообразна розетка от прави, леко извити листа. По-ниските кафяви спороносни листа остават изправени и през зимата. Папратта няма цветове и плодове, а се размножава със спори. През есента листата преминават в кафяво, бронзово, жълто или оранжево.
Растението расте бързо и обикновено достига 90–170 cm височина и 60–120 cm ширина. С подземни издънки образува разрастващи се колонии. Според данните не привлича елени, а за някои молци служи като хранително растение за гъсениците.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Щраусовата папрат предпочита полусянка до дълбока сянка. На слънце понася само в прохладен климат и при постоянна влага, затова при горещите и сухи лета е по-добре да я засадите под дървета, по северната страна на сграда или край водоем.
Подхожда за влажни и мочурливи места, брегове на езерца и големи сенчести участъци, които трябва да се покрият със зеленина. Като почвопокривно растение запълва пространството бързо.
Поливане
Нуждата от вода е голяма. Почвата трябва да е постоянно влажна, а папратта понася и място, което понякога е мокро. Устойчивостта към суша е ниска.
От май до септември поливайте по-често и не допускайте пресъхване. Кафяви и разкъсани листа през лятото обикновено показват вятър, градушка или сухи условия.
Почва
Подхожда ѝ тежка влажна почва, но и по-лека, богата на органична материя. Добре расте в хумусна, глинеста, песъчлива или иловата почва, стига да задържа влага. Добавяйте много органична материя.
Подхранване
Подхранвайте през март и април, когато започва растежът. Богатата на органична материя почва е важна за растението.
Подрязване
Сухите листа се премахват през януари и февруари. Спороносните листа стоят изправени през цялата зима, затова не бързайте да ги отстранявате, ако ви харесва видът им.
Засаждане
Засаждайте на сянка, на място с постоянна влага. Подходящото време е февруари–март или октомври–ноември. Оставяйте разстояние около 90 cm между растенията.
Папратта се разрастава с подземни издънки и може да образува гъсти, почти плевелни колонии. Затова ѝ оставете достатъчно място.
Зимуване
Видът е напълно студоустойчив и издържа до около -40 °C, така че зимата в България не е проблем. Листата изсъхват, а спороносните остават изправени. Декември и януари са периодът на покой, като при нас не се изисква защита.
Размножаване
Най-лесно се размножава чрез делене, през февруари и март. Нови розетки се образуват от дебелите коренища и тънките подземни издънки. Възможно е и размножаване със спори.
Чести проблеми
Кафяви, разкъсани листа през лятото: причината е вятър, градушка или сухи условия. Осигурете заслон и равномерна влага.
Прекомерно разрастване: издънките са жизнени. Всяка пролет премахвайте излишните розетки.
Употреба
Младите свити листа (т.нар. папратови главички) се ядат варени в североизточна Северна Америка и в Япония. Кафявите люспи се премахват, а суровите се избягват. Прибират се през март и април. Ако не сте сигурни, не ги консумирайте.
В Русия растението се използва традиционно срещу чревни паразити.







































































