Глориоза
Gloriosa superba · Colchicaceae
Известно още като: огнена лилия, gloriosa, разкошна глориоза
Глориозата е тревисто увивно растение с едри червено-оранжеви цветове, които приличат на лилии с огънати назад, вълнисти венчелистчета. Расте от чуплива грудка, цъфти от юни до септември и след цъфтежа надземната част отмира. Всички части на растението са силно отровни.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 18–28 °C, мин. -7 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 1–4 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда глориозата
Глориозата (Gloriosa superba), позната още като огнена лилия, е многогодишно растение от семейство Colchicaceae. Расте бързо като тънка лиана, която се захваща с мустачета по върховете на листата, и достига приблизително от 1 до 4 m височина.
Листата са лъскави, зелени, копиевидни до яйцевидни, с успоредни жилки. Цветовете са с шест вълнисти, обърнати назад венчелистчета, червени до оранжеви с жълта основа, и стоят на дълги дръжки. След тях се образува кожеста кутийка, която от зелена узрява до кафява и съдържа около 20 червени брадавичести семена.
Родината ѝ е тропическа и южна Африка, тропическа Азия и южен Китай. В Австралия и на няколко острова в Тихия океан се смята за инвазивно растение.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Глориозата понася пълно слънце до полусянка. През най-горещите следобедни часове е добре да я защитите от силното слънце, особено при нашите горещи и сухи лета. Нужна ѝ е опора, например решетка или мрежа, по която да се катери.
Поливане
По време на растежа и цъфтежа почвата трябва да е равномерно влажна. Поливайте повече от май до август. Когато растението е в покой, грудките се държат почти сухи, защото във влажна зимна почва лесно загниват.
Почва и пресаждане
Подходяща е богата на органична материя почва, влажна, но добре дренирана: хумусна, глинесто-песъчлива или песъчлива, с pH приблизително от 5,5 до 7,5.
Пресаждайте или разделяйте грудките през февруари и март, докато са в покой. Те се чупят много лесно, затова работете внимателно.
Подхранване
Подхранвайте от април до юни, през основния растеж.
Резитба
Редовна резитба не е нужна. След като стъблата изсъхнат, а това става през ноември и декември, премахнете мъртвите части.
Засаждане
Засаждайте на открито през април и май. Грудките се полагат хоризонтално на дълбочина 5–8 cm. Поставете опора още при засаждането и работете внимателно, защото грудките и младите стъбла се чупят лесно.
Зимуване
Растението не е студоустойчиво. То издържа най-много до около -7 °C, а типичните зимни минимуми са около -6 °C, така че от ноември до февруари го защитавайте от измръзване.
През периода на покой (ноември, декември и януари) пазете грудките почти сухи. Ако зимите при вас са по-студени, изкопайте грудките, след като листата изсъхнат, съхранявайте ги сухи и на място без замръзване и ги засадете отново напролет.
Размножаване
Глориозата се размножава чрез делене на грудките или със семена. Делете през февруари и март, много внимателно.
Сеитбата е през февруари и март, а на закрито може да започне още през януари и февруари. Семената са в покой и покълват трудно, затова ги накиснете и ги дръжте на топло.
Проблеми
Гниене на грудките: причината е мокра почва през зимата. Поддържайте грудките сухи, докато са в покой.
Счупени стъбла: получават се при грубо боравене по време на привързването. Осигурете опора рано и работете внимателно.
Слабо покълване на семената: причината е покой на семената. Накиснете ги и ги дръжте на топло.
Безопасност
Токсично за котки и кучета- Котки
- Токсично
- Кучета
- Токсично
- Коне
- Токсично
- Хора
- Силно токсично
Глориозата е силно отровна за хората и отровна за котки, кучета и коне. Отровни са грудките, семената и всички останали части на растението. Съдържа колхицин и сродни алкалоиди. Симптомите включват слюноотделяне, кърваво повръщане и диария, шок, увреждане на бъбреците и черния дроб и потискане на костния мозък. В народната медицина растението е използвано традиционно, въпреки че е силно отровно, а събирането от природата е намалило популациите му. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox, English Wikipedia
























































































