Персийска циклама
Cyclamen persicum · Primulaceae
Персийската циклама (Cyclamen persicum), позната и като цикламен или просто циклама, цъфти в хладните месеци, когато повечето стайни растения почиват. Расте от клубен, а през лятото преминава в покой и се връща наесен. Най-важното при грижата е хладно помещение, поливане встрани от короната и спазване на лятната почивка.
- Светлина
- Ярка разсеяна светлина, Полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–18 °C, мин. 3 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 15–35 cm
Грижа през годината
Календар за стайно растение при Средиземноморски климат.
Как изглежда персийската циклама
Персийската циклама е тревисто многогодишно растение с плосък, коркообразен клубен с диаметър 4–15 cm, от чиято долна страна излизат корените. Образува компактен купол с височина около 15–32 cm, а в стая обикновено 15–35 cm, и широчина 15–30 cm.
Листата са сърцевидни, месести, назъбени, до 14 cm, тъмнозелени със сребристо мраморен рисунък отгоре и по-бледи или лилавеещи отдолу. Цветовете са единични, увиснали, с пет вдигнати нагоре венчелистчета, всяко на собствена дръжка. Те са бели, розови, червени или лилави и се появяват от ноември до април. Дивите растения ухаят сладко, но при сортовете ароматът често липсва.
Видът произхожда от Източното Средиземноморие и Северна Африка, където расте по борови гори, дъбови шубраци и открити скалисти склонове, най-често върху варовик. Лятото там е горещо и сухо, а зимата хладна и влажна, затова растението си почива през лятото. Привлича пчели, а мравките разнасят сладките му семена.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Цикламата се нуждае от ярка разсеяна светлина или полусянка. Избягвайте горещото директно слънце. Най-добре се чувства при 10–18 °C, затова я поставете в светла, хладна стая, далеч от радиатори.
Тя не е студоустойчива. Най-ниската поносима температура е около 3 °C, а зимните минимуми тук достигат –6 °C, така че се отглежда на закрито или под стъкло, не на открито. Саксията може да стои на балкон, докато няма опасност от слана.
Поливане и влажност
Поливайте умерено, когато повърхността на субстрата изсъхне. Водата се излива по края на саксията или в подложката, за да попие отдолу. Никога не я лейте върху короната, защото клубенът загнива.
По-често се полива в периода на растеж и цъфтеж: януари–март и ноември–декември. Когато листата пожълтеят през лятото, поливането се намалява. Влажността на въздуха е умерена, но сухият въздух от отопление не ѝ понася.
Почва и пресаждане
Подходяща е богата на хумус, леко кисела до неутрална, добре дренирана смес, например без торф. Субстратът трябва да е влажен, но водата да не застоява.
Клубените в покой се пресаждат в края на лятото, август–септември, в саксия само малко по-голяма от предишната. Горната част на клубена трябва да остава над почвата.
Подхранване
По време на растеж и цъфтеж подхранвайте на всеки 2 седмици с течен тор с малко азот и много калий. Календарът за подхранване е януари–март и ноември–декември. В покой торенето се спира.
Подрязване
Прецъфтелите цветове и пожълтелите листа се усукват и се откъсват при самата основа. Така растението остава чисто и се ограничава рискът от гниене.
Засаждане
Цикламата е студочувствителна и се отглежда най-добре в саксия или под стъкло. На открито вирее само в меки климати без слани. Според календара засаждането е през октомври и ноември.
Зимуване
Цъфти през зимата, затова я дръжте хладно и светло в стая. През януари, февруари и декември я пазете от слана и от сух въздух от парното. Лятната почивка е юни–август: тогава поливането се намалява, а клубенът почива.
Размножаване
Размножава се със семена. Сее се през септември, а на закрито може и през август–септември. Семената се образуват в кръгла кутийка около 1,2 cm, в която има между 5 и 40 лепкави семена; дръжката ѝ се извива и я спуска към земята.
Чести проблеми
Пожълтели листа: причината е преполиване, прекалена топлина или естествен летен покой. Поливайте по-малко, дръжте на хладно, а ако растението е в покой, оставете клубена сух.
Мек, гниещ клубен: дължи се на вода върху короната. Поливайте по края на саксията или отдолу.
Увиснало растение: почвата е суха или стаята е твърде топла. Накиснете саксията отдолу и преместете растението на по-хладно.
Сред вредителите се срещат цикламов акар, листни въшки, трипси и черен хоботник, а сред болестите – гниене на клубена, сива плесен (ботритис) и фузариозно увяхване.

















































































