Cordyline australis
Asparagaceae
Известно още като: южно кордилине
Cordyline australis, позната още като кордилина, е вечнозелено дърво с палмовиден вид и лесно се отглежда. Расте както в градината, така и в голяма дълбока саксия на балкона или на закрито. В нашия климат издържа на зимен студ около -7 °C, така че при по-силни слани има нужда от защита.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 12–27 °C, мин. -7 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 5–20 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда Cordyline australis
Cordyline australis (на някои места наричана и кордилине) е вечнозелено многогодишно дърво от семейство Asparagaceae. Произхожда от Нова Зеландия, където расте в много различни места: от блата и брегове на потоци до светли гори и крайбрежия.
Младото растение има един ствол, а по-късно се разклонява в заоблена корона с туфи листа в края на клоните. Листата са мечовидни, изправени, с успоредно жилкуване, дълги 40–100 см и широки 3–7 см. Те са зелени до сивкави и с възрастта увисват. Растението расте умерено бързо и обикновено достига 5–20 м.
Цъфти през май и юни с едри гъсти метлици, дълги 60–100 см, от дребни бели цветове със сладък аромат. Първото цъфтене идва едва на 6–10 години. Цветовете привличат много насекоми. Следват дребни бели плодове (5–7 мм), които птиците ядат.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
На открито кордилината понася от пълно слънце до полусянка. На закрито ѝ трябва светло, слънчево място. Подходяща е и за балкон, стига саксията да е достатъчно голяма.
Поливане и влажност
Поливането е умерено. Растенията в саксии през лятото дръжте постоянно леко влажни, а през зимата поливайте по-рядко. Най-често се полива през юни, юли и август.
Ако краищата на листата покафенеят, причината обикновено е сух въздух или неравномерно поливане. Поливайте равномерно и от време на време напръсквайте листата.
Почва и пресаждане
Най-добре е субстратът да е влажен, плодороден, богат на органика и добре дрениран. Растението обаче понася условия от влажни и блатисти до сухи. Подхожда му глинеста, песъклива, хумусна и песъчливо-глинеста почва с pH приблизително 5,5–8,0.
Коренът му е главен и дълбок, затова саксията трябва да е голяма и дълбока. Пресаждайте на всеки 2–3 години през март или април.
Подхранване
Подхранвайте от март до август, през периода на активен растеж. През декември и януари растението почива и не се наторява.
Подрязване
Ако е нужно подрязване, най-подходящият месец е април.
Засаждане
Засаждайте през март, април и май или през септември и октомври. Изберете слънчево място или полусянка. В по-хладни места го пазете от студени ветрове.
Ако искате растението да цъфти, го отглеждайте директно в земята. В саксия и докато е младо, то обикновено не цъфти.
Зимуване
Най-ниската температура, която растението издържа, е около -7 °C, а типичният зимен минимум при нас е около -6 °C. Запасът е малък, затова при силна слана внесете саксиите на закрито или завийте короната с агротекстил. Формите от Южния остров на Нова Зеландия са по-устойчиви на студ.
През декември и януари растението е в покой и се полива пестеливо.
Размножаване
Кордилината се размножава със семена, стъблени резници и издънки. Семена се сеят през март и април. Резници и издънки се вземат между април и юни.
Проблеми и неприятели
Най-често се срещат памукови въшки, щитовидни въшки и паякообразни акари (червен паяк).
Лепкави листа и бели пухкави петна издават памукови или щитовидни въшки. Избършете ги и третирайте с инсектициден сапун.
Ако растението не цъфти, причината е, че е отглеждано в саксия или е още младо. Засадете го в земята и изчакайте 6–10 години.
Традиционна употреба
Маорите традиционно са готвели стъблата и корените на растението като храна. Това не е за случайна консумация.
Безопасност
Токсично за котки и кучета- Котки
- Токсично
- Кучета
- Токсично
- Коне
- Токсично
Листата и плодовете съдържат сапонини. Растението е токсично за котки, кучета и коне и слабо токсично за хора. При котките симптомите са повръщане (понякога с кръв), потиснатост, загуба на апетит, обилно лигавене и разширени зеници. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox
















































































