Коледниче (шлумбергера) с цветове по върховете на увисналите стъбла

Снимка: Victor Farjalla Pontes, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Carlos Otávio Gussoni, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Victor Farjalla Pontes, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: David Rankin, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: David Rankin, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Pedro Alvaro Neves, CC BY 4.0, iNaturalist

Стайни растения Сукуленти Кактуси

Коледниче

Schlumbergera · Cactaceae

Известно още като: шлумбергера, коледен кактус

Коледничето (Schlumbergera), познато още като шлумбергера или коледен кактус, е растение с увиснали, сегментирани стъбла, което се отглежда лесно. Цъфти през зимата, а за да образува пъпки, има нужда от дълги тъмни нощи и хладен есенен период.

Светлина: Ярка разсеяна светлина, Полусянка
Поливане: Умерени
Влажност: Висока
Температура: 21–27 °C, мин. 5 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 20–50 cm

Видове и сортове

Schlumbergera truncata

Ярка разсеяна светлина
Умерени

Грижа през годината

Календар за стайно растение при Средиземноморски климат.

ПресажданеПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Какво представлява коледничето

Коледничето е многогодишен вечнозелен епифит от семейство Кактусови. В природата расте по дървета и скали във влажните, сенчести дъждовни гори на крайбрежните планини в югоизточна Бразилия.

Растението няма листа. Фотосинтезата се извършва от плоските зелени сегменти на стъблата (кладодии) с назъбени краища и areoli по върховете. Стъблата растат дъговидно до увисващо и образуват гъсти туфи.

Цветовете са тръбести, ярки, с много цветни листчета. Срещат се в бяло, розово, жълто, оранжево, червено и лилаво. Обикновено се появяват по върховете на стъблата от късна есен до ранна пролет, а у нас най-често през ноември, декември, януари и февруари. Цветовете не ухаят. Корените са плитки и фини, както при повечето епифити.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Коледничето предпочита ярка разсеяна светлина или полусянка и не обича пряко слънце. При твърде много слънце краищата на сегментите почервеняват или се оцветяват в лилаво, а тогава растението трябва да се премести на по-мека светлина.

Оптималната температура е между 21 и 27 °C. Растението не е студоустойчиво и се отглежда на закрито. Пазете го от течение и от радиатори.

Поливане и влажност

Поливайте приблизително на 1-2 седмици, когато почвата е почти изсъхнала. Преовлажняването е по-опасно от краткото засушаване. От април до септември поливането може да е малко по-обилно, а през септември и октомври растението е в период на покой.

Коледничето обича висока влажност на въздуха, което отговаря на влажните му естествени местообитания.

Почва и пресаждане

Подходяща е влажна, но добре дренирана смес с добавен пясък или перлит. Предпочитаната реакция е слабо кисела до неутрална, с pH около 5,5-7.

Пресаждайте на всеки 2-3 години през март или април, след цъфтежа. Растението цъфти най-добре, когато саксията е малко тясна за корените.

Торене

От април до август торете пестеливо, на всеки няколко седмици, докато растението расте активно. По време на формирането на пъпките торенето се прекратява.

Подрязване

През март и април, след цъфтежа, усукайте или отрежете няколко сегмента от стъблата. Така растението се разклонява по-добре и става по-гъсто.

Как да накараме коледничето да цъфти

За да образува пъпки, растението се нуждае от хладно място при 15-18 °C с по-хладни нощи и дълга тъмнина през есента. Изкуствената светлина през нощта може да попречи на цъфтежа.

Ако не цъфти, осигурете поне 13 часа тъмнина и хладни нощи от средата на септември.

Размножаване

Коледничето се размножава със стъблени резници от сегменти. Подходящото време е април, май и юни.

Чести проблеми

Опадането на пъпките преди разцъфване обикновено се дължи на рязка промяна в температурата, светлината или поливането. Поддържайте стабилни условия и не местете растението, докато е с пъпки.

Увиснали, сбръчкани сегменти показват или недостиг на вода, или загниване на корените от преливане. Проверете корените и коригирайте поливането.

Възможни неприятели са брашнести въшки, торфени комарчета, щитоносни въшки и листни въшки. Заболяванията включват кореново гниене, фузариозно увяхване и ботритис.