Dieffenbachia seguine
Araceae
Известно още като: петниста дифенбахия
Dieffenbachia seguine, позната още като дифенбахия или петниста дифенбахия, е вечнозелено тропическо растение с едри лъскави листа на петна. Лесна е за отглеждане, но не понася студ и при нас живее само на закрито. Всички части на растението са токсични.
- Светлина
- Ярка разсеяна светлина, Полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Висока
- Температура
- 18–27 °C, мин. 10 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,6–1,8 m
Грижа през годината
Календар за стайно растение при Средиземноморски климат.
Какво представлява дифенбахията
Dieffenbachia seguine е многогодишно тревисто растение от семейство Araceae. Родината ѝ е в неотропиците: южно Мексико и Централна Америка, Карибите и северната част на Южна Америка.
Стеблото е изправено, дебело и месесто, почти неразклонено, а листата са събрани в горния му край. Те са големи, лъскави, продълговати до елипсовидни, зелени с ивичести, кремави или жълтеникави петна. На закрито растението обикновено достига около 60–180 см височина и 60–90 см ширина.
Цъфти рядко, особено у дома. Съцветието е типично за ароидите: бял кочан в бледозелена до бяла обвивка. Плодовете (зелени, при узряване червени) почти не се образуват в домашни условия.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Дифенбахията расте най-добре на ярка, но разсеяна светлина или в полусянка. Директното слънце е нежелателно, особено през горещото лято.
Оптималната температура е 18–27 °C, а под 10 °C растението е в опасност. Не понася измръзване и навън може да расте само в климат без студове. При зимни минимуми от около -6 °C у нас остава през цялата година в дома. Дръжте я далеч от студени течения.
Поливане и влажност
Поливането е умерено. Полейте обилно, когато горните около 2,5 см от почвата са изсъхнали. Така се избягва загниването на корените.
През юни, юли и август растението се нуждае от повече вода, а през зимната почивка (декември–февруари) поливайте по-рядко.
Въздушната влажност трябва да е висока. Сухият въздух води до кафяви краища на листата.
Почва и пресаждане
Подходяща е рохкава, плодородна смес, богата на органика и с добър дренаж: хумусна и без торф. Почвата трябва да е влажна, но с добре оттичаща се вода. Киселинността е най-добре около pH 5,5–6,5.
Дифенбахията се отглежда лесно в саксия. Пресаждайте през април и май.
Подхранване
Подхранвайте от март до септември, през периода на активен растеж. През есента и зимата подхранването не е нужно.
Подрязване
Подрязвайте през април и май. Стеблото е почти неразклонено и листата са на върха му, затова подрязването е най-добре да се съчетае с вземането на резници.
Зимуване
През зимата дръжте растението на топло, далеч от студени течения, и поливайте по-малко. Периодът на покой е декември, януари и февруари.
Размножаване
Дифенбахията се размножава със стъблени резници или чрез разделяне. Най-подходящи месеци са май, юни и юли.
Чести проблеми
Основната болест е загниване на корените.
Жълтеещи листа и омекнала основа на стеблото са знак за преполиване и загниване на корените. Оставете горния слой почва да изсъхне и подобрете дренажа.
Кафяви краища на листата се появяват при студени течения или сух въздух. Преместете растението далеч от течението и повишете влажността.
Безопасност
Токсично за котки и кучета- Котки
- Токсично
- Кучета
- Токсично
- Коне
- Токсично
- Хора
- Токсично
Дифенбахията е токсична за котки, кучета, коне и хора. Отровни са листата, стъблата, корените и сокът. Съдържа неразтворими кристали калциев оксалат и протеолитичен ензим. Признаците са силна парлива болка и оток на устата, езика и устните, лигавене, повръщане и затруднено преглъщане. Сокът може да дразни кожата и да увреди очите. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox, English Wikipedia




















































































