Пропускане към съдържанието
Пропускане към футъра

Турски карамфил

Dianthus barbatus · Caryophyllaceae

Известно още като: брадат карамфил, карамфил брадат

Слабо токсично за домашни любимци · детайли ↓

Турският карамфил (Dianthus barbatus), познат и като брадат карамфил или карамфил брадат, е двугодишно тревисто растение с гъсти кълбовидни съцветия и подправен, наподобяващ градински карамфил аромат. Лесен е за отглеждане, понася зимните ни студове на открито и се засява сам. Най-добре се чувства на слънце или в лека сянка, в добре дренирана почва.

Светлина
Пълно слънце, Полусянка
Поливане
Умерени
Влажност
Умерена
Температура
10–22 °C, мин. -30 °C
Трудност
Непретенциозно
Височина
13–92 cm

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

Сеитба на закритоСеитбаЗасаждане на откритоПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежБеритбаПериод на покой
Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда турският карамфил

Турският карамфил е двугодишно или краткотрайно многогодишно растение от семейство Caryophyllaceae. Образува изправени туфи с височина от около 13 до 92 см, а растежът му е умерен. Листата са тесни, ланцетни, дълги 4–10 см, срещуположни, зелени до синкавозелени или сивкави.

Цветовете са събрани в плътни закръглени съцветия до 30 цвята. Всеки цвят е с диаметър 2–3 см, с пет венчелистчета с назъбен ръб. Окраската е червена, розова, лилава, бяла или пъстра. Цъфтежът е през април, май и юни, а ароматът е подправен, като на карамфил.

Растението е родом от планините на Южна Европа, от Пиренеите до Карпатите и Балканите. Среща се и във вариант в североизточен Китай, Корея и югоизточна Русия. В природата расте по планински ливади и скалисти склонове.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Подхожда му слънчево място или лека сянка. При горещо лято лекото засенчване му помага. Ниските форми са подходящи за алпинеум, а високите – за цветни лехи и за рязан цвят. Растението привлича пчели, пеперуди и нощни пеперуди, а елени и зайци обикновено го отбягват.

Поливане

Почвата трябва да е равномерно влажна, но не подгизнала. Лошият дренаж е основната причина за загниване на кореновата шийка. През май, юни и юли поливайте малко по-често, особено при сухо и горещо време, но винаги изчаквайте водата да се оттече.

Почва

Най-подходяща е глинесто-песъчлива, добре дренирана почва, неутрална до леко алкална. Желаното pH е приблизително между 6,5 и 8. Понася и богата на хумус, и по-песъчлива почва, стига да не задържа вода.

Подхранване

Подхранвайте през март и април, когато растенията започват растеж преди цъфтежа.

Подрязване

Прецъфтелите съцветия се премахват, за да цъфти растението още известно време. Подрязването е най-уместно през юни и юли. Ако оставите част от семената, карамфилът се самозасява и на следващата година ще имате нови растения.

Сеитба и засаждане

Семената могат да се сеят на разсад на закрито през февруари и март. На открито се сее през април, май и юни. Засят след последните слани, карамфилът цъфти през втората година. Ако е започнат по-рано на закрито, понякога цъфти още през първата.

Готовите разсади се засаждат през март, октомври и ноември.

Зимуване

Растението е студоустойчиво и зимува на открито. То издържа до около −30 °C, а типичните зимни минимуми у нас са около −6 °C. За цъфтеж през следващата година се сее през лятото. Януари, август и декември са периодът на покой.

Размножаване

Размножава се със семена, чрез стъблени резници и чрез делене на туфите. Подходящите месеци са май и юни. Семената са тъмнокафяви до черни, щитовидни и се образуват в суха кутийка, която се отваря с четири клапи.

Проблеми и вредители

Растенията могат да бъдат нападани от охлюви и голи охлюви. Сред болестите са гниене на кореновата шийка, ръжда и фузариозно увяхване.

Гниеща шийка: причината е лошо дренирана почва. Подобрете дренажа и не преполивайте.

Оранжеви пустули по листата: това е ръжда. Премахнете засегнатите листа и осигурете по-добра въздушна циркулация.

Усукани, увиснали листа: причината е фузариозно увяхване. Растенията се изваждат, а на същото място не се засажда отново.

Рязан цвят и употреба

Турският карамфил е подходящ за рязан цвят. Режете през април, май и юни. Цветовете се използват и като украса за ястия, но имайте предвид, че растението е леко токсично, вижте раздела за токсичност.

Безопасност

Слабо токсично за домашни любимци
Котки
Леко токсично
Кучета
Леко токсично
Коне
Леко токсично

Турският карамфил е леко токсичен за котки, кучета, коне и хора. Токсични са всички части на растението, а действащите вещества са тритерпенови сапонини. При поглъщане може да предизвика повръщане, а при контакт – дразнене на кожата (дерматит). Това е само информация и не е ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.

Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox

За Вашето растение

Често задавани въпроси

Кога се сее турски карамфил?На закрито се сее през февруари и март, а на открито през април, май и юни. Засят след последните слани, обикновено цъфти през втората година.
Цъфти ли турският карамфил всяка година?Той е двугодишен или краткотрайно многогодишен. Често се отглежда като двугодишно растение, а самозасяването осигурява нови растения всяка година.
Колко често се полива турският карамфил?Почвата се поддържа равномерно влажна, но не подгизнала. През май, юни и юли се полива по-често, а преполиването и лошият дренаж водят до гниене на шийката.
Понася ли турският карамфил зимата навън?Да, студоустойчив е и зимува на открито. Издържа до около −30 °C, а типичният зимен минимум у нас е около −6 °C.
Отровен ли е турският карамфил за котки и кучета?Леко токсичен е за котки, кучета, коне и хора, във всичките си части. При поглъщане може да причини повръщане, а при допир – дразнене на кожата.
Как да накарам карамфила да цъфти по-дълго?Премахвайте прецъфтелите съцветия. Така растението има възможност да цъфти още известно време.
Пропускане към началотоКъм началото на страницата