Паричка
Bellis perennis · Asteraceae
Известно още като: паричка bellis, многогодишна паричка, Обикновена паричка
Паричката (Bellis perennis), позната и като маргаритка, е нисък розетков многогодишник, който цъфти рано напролет. Отглежда се лесно, но в нашите горещи и сухи лета линее, затова най-добре върви като хладносезонно цвете. Сее се през лятото, засажда се наесен и цъфти от февруари до май.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 8–20 °C, мин. -34 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 5–20 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда паричката
Паричката е ниско тревисто растение от семейство Asteraceae, високо обикновено 5–20 см. Расте бързо и образува розетка от закръглени до лъжицовидни, назъбени и леко влакнести листа с дължина 2–5 см, които лежат плътно по земята. Коренището е късо и пълзящо, а корените са влакнести. Цветните дръжки са голи, без листа.
Съцветията са с диаметър 2–3 см. При дивата форма езичестите цветчета са бели, често с червени връхчета, а средата е жълта. Градинските сортове са кичести, в бяло, розово или червено. Цветовете се затварят нощем и следват слънцето. Цъфтежът е от февруари до май. Цветовете нямат аромат.
В природата растението се среща по тревни площи, ливади и пасища. Произходът му е от Западна, Централна и Северна Европа, а листата са полувечнозелени. Лесно се самозасява и в моравите се държи като плевел, но не е сериозно инвазивно.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Паричката понася от пълно слънце до полусянка. В топъл климат като нашия следобедната сянка ѝ помага, защото горещината е основният ѝ проблем. Подходяща е за цветни лехи, бордюри, като почвопокривно растение, в алпинеуми и в моравата.
Поливане
Почвата трябва да е равномерно влажна. Паричката не е устойчива на засушаване и в летните жеги линее. Поливайте повече от май до август. През юли и август растението е в период на покой, затова му осигурете сянка и не го оставяйте да засъхва.
Почва
Харесва хладна, влажна, плодородна и добре дренирана почва, например глинесто-песъчлива или богата на хумус. Застояла вода не е добре, но почвата не бива и да изсъхва.
Наторяване
Паричката обича плодородна почва. През февруари и март ѝ достига леко подхранване.
Подрязване
Подрязването се прави през юни, когато цъфтежът е отминал. Премахването на прецъфтелите цветове ограничава самозасяването. Ако паричката се разраства в моравата, оформете ръбовете на лехите.
Сеитба и засаждане
Сее се през юни, юли и август. Разсадът се засажда на място през септември, октомври и ноември, за да цъфне напролет. Най-често се отглежда като двугодишно цвете в лехи, бордюри или морави.
Зимуване
Паричката е студоустойчива и според данните издържа приблизително до -34°C. При по-студена зима ѝ стига лек мулч.
Размножаване
Размножава се със семена или с разделяне на туфите. И двете се правят най-удобно през юни.
Чести проблеми
Линее през лятото: причината са горещината и сухотата. Осигурете сянка, поливайте и я гледайте като хладносезонно цвете.
Разпростира се в моравата: причината са самозасяването и пълзящите коренища. Махайте увяхналите цветове и оформяйте ръбовете на лехите.
Галове по корените: причина са коренови нематоди. Сменяйте мястото на засаждане.
Беритба и употреба
Паричката е ядлива, като се ползват листата и цветовете. Беритбата е от февруари до април. Младите листа се слагат в салати или се готвят. Пъпките и венчелистчетата могат да се ядат сурови в сандвичи и супи или да се приготвят като чай.
Традиционно се използва заради стягащите си свойства и при натъртвания и рани. Привлича пчели и пеперуди и е подходяща за рязан цвят.
























































































