Дребнолистна липа
Tilia cordata · Malvaceae
Известно още като: липа дребнолистна
Дребнолистната липа (Tilia cordata, позната и като липа дребнолистна) е листопадно дърво с правилна, гъста корона и ароматен цвят през късната пролет и началото на лятото. Расте умерено бързо, понася зимите без проблем и изисква много място. Затова изборът на подходящо местоположение е най-важното решение при нея.
- Светлина
- Слънце до полусянка, Пълно слънце
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 8–25 °C, мин. -36 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 15–35 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Какво представлява дребнолистната липа
Дребнолистната липа е многогодишно листопадно дърво от семейство Слезови (Malvaceae). Естественото ѝ разпространение е в Европа, от Британските острови и Скандинавия до Кавказ, Западен Сибир и Иран, а на юг се среща във високите части. Расте в широколистни гори върху глинесто-песъчливи почви, като може да вирее и на по-бедни песъчливи места.
Короната обикновено е правилна, от овална до пирамидална, с изправени клони и дава гъста сянка. Листата са сърцевидни, фино назъбени, дълги около 3–8 cm, отгоре лъскаво зелени, а отдолу по-светли, с кафяви кичурчета в ъглите на жилките. През есента добиват жълт цвят.
Цветовете са жълтеникаво-кремави, ароматни, събрани по 5–11 във висящи съцветия под листовидна прицветница. Цъфтят през май и юни и са много богати на нектар. Плодовете са малки, кръгли, тънкокори и пухкави ядки, около 6–7 mm, на висящи гроздове – първо бледозелени, после светлокафяви.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Липата понася пълно слънце и полусянка. Тъй като клоните ѝ се разстилат, обикновено на ширина се очаква около 10–15 m. Оставете поне 15 m свободно място и я засаждайте в голяма градина, парк или двор, а не до сгради.
Не я садете на тесни, асфалтирани улични места. Там листата често изгарят, а дървото е по-податливо на изкореняване от вятър.
Поливане
Нуждата от вода е умерена. Младите дръвчета се поливат в сухите периоди, а при нашите горещи и сухи лета особено през юни, юли и август. Липата не обича нито постоянно мокра почва, нито силна суша. Затова поливайте рядко, но обилно, и мулчирайте корените, за да се задържа влагата.
Почва
Най-добре е влажна, добре дренирана глинеста почва. Дървото понася и алкални почви, като подходящата киселинност е приблизително pH 6–8.
Засаждане и сеитба
Млади дръвчета се засаждат на постоянно място през февруари, март, ноември или декември. Семената се сеят през ноември.
Рязане
Липата понася и силно подрязване. Най-подходящо е то да става по време на покой – през януари, февруари или декември.
Зимуване
Дървото е напълно студоустойчиво. То може да издържи до около -36 °C, а типичните зимни минимуми у нас са около -6 °C, така че не се нуждае от никаква защита. Покоят му е през декември, януари и февруари.
Размножаване
Липата се размножава със семена, чрез присаждане и чрез издънки (отводки). Подходящото време е ноември и декември. Със семена се получава най-лесно, но при тях растенията не са идентични с майчиното.
Проблеми и неприятели
Сред неприятелите се срещат листни въшки, японски бръмбари, мрежести дървеници, липова златка и гъсеници. От болестите най-често се споменава изгаряне на листата.
Изгарянето на листата е свързано със суха почва или градски стрес. Поливайте в сухите периоди и мулчирайте зоната около корените.
Лепкавите листа са от медна роса на листните въшки. Можете да ги толерирате или да обработите дървото срещу въшки, като избягвате да паркирате под него.
Беритба и приложение
Цветовете се берат през май и юни и се използват широко за липов чай. В Европа липовият цвят традиционно се използва при настинки и за релакс.
Липата е и отлично медоносно дърво. Нектарът привлича много пчели, а листата ѝ са хранителна база за различни видове нощни пеперуди.








































































