Пропускане към съдържанието
Пропускане към футъра

Солейролия

Soleirolia soleirolii · Urticaceae

Известно още като: бебешки сълзи, хелксине

Безопасно за котки и кучета · детайли ↓

Солейролията, позната още като бебешки сълзи или хелксине, образува гъст мъхест килим от ситни листенца и расте бързо. Не издържа зимата навън, затова у нас се отглежда като стайно растение. Иска постоянно влажна почва, разсеяна светлина и висока влажност на въздуха.

Светлина
Ярка разсеяна светлина, Полусянка
Поливане
Високи
Влажност
Висока
Температура
12–22 °C, мин. 0 °C
Трудност
Средно взискателно
Височина
3–15 cm

Грижа през годината

Календар за стайно растение при Средиземноморски климат.

Засаждане на откритоПресажданеПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЗащита от мразПериод на покой
Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Какво представлява солейролията

Soleirolia soleirolii е многогодишно тревисто растение от семейство Копривови. Обикновено е вечнозелено. Родом е от западносредиземноморските острови Корсика, Сардиния и Балеарските острови, както и от близки части на Италия. На много други места се е разпространила и е подивяла.

Растението е ниско: на височина достига около 3–10 см, а в саксия на закрито 3–15 см. Стъблата пълзят и пускат корени по цялата си дължина, така че един екземпляр може да се разпростре на 30–180 см. Листата са дребни, закръглени и месести, около 5 мм в диаметър, зелени до жълтеникави, и покриват повърхността като мъх. Цветовете са миниатюрни, без венчелистчета, белезникави или розови, и се виждат трудно в пазвите на листата. Миризма няма.

В природата расте на сенчести, постоянно влажни места: по скални пукнатини, брегове на потоци и влажни стени. От това произлизат и изискванията му у дома.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Подхожда му ярка разсеяна светлина или полусянка. Директното слънце изгаря дребните листа и те покафеняват. Недостатъчната светлина пък води до рехав, изтънял растеж.

Оптималната температура е приблизително 12–22 °C. Растението не е студоустойчиво: най-ниската издържана температура е около 0 °C, а типичните зимни минимуми при нас стигат до -6 °C. Затова се отглежда в помещение. През топлите месеци може да се изнесе на балкон, но само на сянка и далеч от пряко слънце.

Поливане и влажност

Солейролията има високи нужди от вода и няма устойчивост на засушаване. Почвата трябва да е равномерно влажна и никога да не изсъхва напълно. От април до септември поливането се засилва.

Въздухът също трябва да е влажен. Сухият въздух е една от основните причини за кафяви, изсъхнали листа. Същевременно застоялата вода в почвата е вредна: стъблата омекват и клюмват. Затова саксията трябва да има отвори и субстратът да е влажен, но добре дрениран, без стояща вода.

Почва и пресаждане

Подходяща е плодородна, задържаща влагата смес, богата на органична материя, например хумусна или суглинеста. Саксията е широка и плитка, защото корените са повърхностни и влакнести.

Пресажда се през март, април или октомври.

Подхранване

Подхранва се през активния сезон, от март до септември. През зимния покой, около декември и януари, не се подхранва.

Подрязване

Растението понася свободно подрязване. Подстригва се, за да остане компактно и в рамките на саксията. Подходящи месеци са март, април, май, юни и септември. Ако стане рехаво и изтънено, преместете го на по-светло място и го поподрежете.

Засаждане

Засажда се на сянка и там, където влагата е постоянна, например около езерце или по скална стена. Подходящото време е март, април, май или октомври.

Внимавайте на открито. В мек и влажен климат растението може да стане плевелно, а всяко парче стъбло, останало в почвата, пониква отново.

Презимуване

Зимата прекарва на закрито, на хладно и светло място, с влажна почва. Декември и януари са период на покой, а от декември до февруари растението трябва да е защитено от студ. Навън в студен климат надземната част загива и тръгва отново от корените, но за нашите зими не бива да се разчита на това.

Размножаване

Размножава се лесно чрез разделяне на туфата или със стъблени резници. Подходящи месеци са март, април, май, септември и октомври. Тъй като стъблата сами пускат корени, всяко парче с корен е готово за самостоятелна саксия.

Проблеми и вредители

Кафяви, изгорели листа: причината е пряко слънце или сух въздух. Преместете растението на ярка разсеяна светлина и повишете влажността.

Разпадащи се, кашави стъбла: причината е преовлажняване със застояла вода. Подобрете дренажа и не оставяйте вода в чинийката.

Рехав, изтънял растеж: растението получава твърде малко светлина. Преместете го на по-светло и го подрежете.

Възможни вредители са листните въшки, белокрилките и щитовидните въшки.

Безопасност

Безопасно за котки и кучета
Котки
Нетоксично
Кучета
Нетоксично
Коне
Нетоксично

Според наличните данни солейролията не е токсична за котки, кучета и коне. За хората няма сигурни данни. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.

Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox

За Вашето растение

Често задавани въпроси

Колко често се полива солейролията?Почвата трябва да е равномерно влажна и никога да не изсъхва напълно. От април до септември поливането е по-обилно, но без застояла вода.
Може ли солейролията да стои на слънце?Не. Пряката слънчева светлина изгаря дребните листа. Най-добре се чувства на ярка разсеяна светлина или в полусянка.
Защо листата на солейролията кафевеят?Най-често причината е пряко слънце или сух въздух. Преместете растението на разсеяна светлина и повишете влажността.
Как се размножава солейролията?Чрез разделяне на туфата или със стъблени резници. Подходящи месеци са март, април, май, септември и октомври.
Отровна ли е солейролията за котки и кучета?Данните я описват като нетоксична за котки и кучета. Това е само информация, не ветеринарен съвет; при съмнение попитайте ветеринар.
Може ли солейролията да презимува навън?Не, не е студоустойчива. Най-ниската издържана температура е около 0 °C, затова зимата прекарва на закрито, на хладно и светло място.
Пропускане към началотоКъм началото на страницата