Ангелска коса
Nassella tenuissima · Poaceae
Известно още като: стипа тенуисима, stipa tenuissima
Ангелската коса, известна още като стипа тенуисима, е многогодишна декоративна трева с фини, леко полюшващи се на вятъра листа. Понася сушата и пълното слънце, затова пасва на горещите ни и сухи лета. Има и една слабост: сее се много лесно и затова трябва да се следи.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 15–28 °C, мин. -15 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 40–70 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда ангелската коса
Ангелската коса (Nassella tenuissima, сем. Poaceae) образува гъста туфа с права до преливаща форма, като фонтан. Листата са тънки като косъм, навити навътре и по-дълги от 15 см. През лятото са зелени, а през зимата избледняват до светлокафяво.
От май до септември растението държи сребристожълти метлици. След тях идват пухкави класове с тънък осил, дълъг 5 до 10 см. През есента туфата става кремава до кафява. Расте умерено бързо и се разпростира на 30 до 60 см.
Родината ѝ е в югозападните щати на САЩ (Колорадо, Ню Мексико, Тексас), в Мексико и в Аржентина. Отглеждането е лесно.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Ангелската коса иска пълно слънце, но понася и полусянка. Подходяща е за алпинеуми и каменисти градини, а може да се отглежда и в саксия, включително на балкон.
Не я садете близо до природни терени, пасища или гори, защото семената ѝ се разпространяват далеч.
Поливане и влажност
Нуждите от вода са малки. Растението е много устойчиво на суша и харесва сух въздух. Прекалено мократа почва може да доведе до загниване на корените, затова поливайте пестеливо.
През юли и август е период на покой. Ако в жегата и сушата туфата изсъхне, оставете я да си почине и я поливайте съвсем леко.
Почва и пресаждане
Расте в много почви: песъчливо-глинеста, песъчлива, глинеста и чакълеста, дори в плитки каменисти места. Важното е дренажът да е добър, а водата да не застоява.
Саксийните растения се пресаждат през март.
Подрязване
В края на зимата, през февруари и март, изчешете сухите листа с ръка или гребен и подрежете туфата, преди да тръгне новият растеж.
Премахвайте семенните класове, преди да узреят. Така ограничавате самосева.
Засаждане и разстояние
Засаждайте през пролетта, през март и април, на слънце и в добре дренирана почва. Възможно е и есенно засаждане през октомври и ноември. Оставяйте около 45 см между растенията.
За сеитба са подходящи март, април и октомври. Избягвайте места в близост до естествена растителност.
Зимуване
Растението издържа до около -15 °C, а типичният зимен минимум у нас е около -6 °C. Затова може да зимува на открито без защита. Листата му пожълтяват до светлокафяво през зимата, което е нормално.
Размножаване
Размножава се със семена и чрез делене на туфата. Деленето става през март и април. Семената се сеят през март, април или октомври.
Растението се самосява обилно и семената му са хиляди, затова често се появяват млади растения на неочаквани места.
Чести проблеми
Кореново гниене: причината е прекалено мокра почва. Подобрете дренажа и поливайте по-рядко.
Изсъхване през лятото: причината е покой при жега и суша. Оставете растението да си почине и го поливайте леко.
Много разсад наоколо: причината е силният самосев. Премахвайте семенните класове рано.
Слаб растеж във влажна жега: тревата не е подходяща за горещ и влажен климат.
Могат да се появят листни въшки, а също и листни петна и кореново гниене.
























































































