Иксора
Ixora coccinea · Rubiaceae
Известно още като: ixora, иксора кокцинеа
Иксора (Ixora coccinea) е вечнозелен храст с лъскави листа и ярки алени съцветия, които се появяват главно през лятото. При хладните ни зими не може да остане навън, затова се отглежда в саксия и през студените месеци се държи на закрито. Счита се за взискателно растение: държи на силна светлина, мека вода и кисела почва.
- Светлина
- Пълно слънце, Ярка разсеяна светлина
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Висока
- Температура
- 18–30 °C, мин. 10 °C
- Трудност
- Взискателно
- Височина
- 0,6–1,5 m
Грижа през годината
Календар за стайно растение при Средиземноморски климат.
Как изглежда иксората
Иксората, позната и като червена иксора (Ixora coccinea), е гъст, закръглен храст с няколко дървесни стъбла. Произхожда от Индия, Шри Ланка, Бангладеш и Индокитай (Мианмар, Тайланд, Камбоджа, Виетнам) и се засажда широко в топлите региони. Расте бавно. В природата достига 1,2–3,7 м височина и 90–180 см ширина.
Листата са срещуположни, гланцирани, кожести, дълги 4–8 см, с цял ръб. Младите листа са бронзови и с времето потъмняват до зелено. Цветовете са тръбести, с четири венчелистчета, събрани в плътни закръглени съцветия с диаметър 5–12 см. Най-често са яркоалени, но има сортове в оранжево, жълто и розово. Цъфтежът е главно от май до септември, а единични цветове могат да се появяват през цялата година. След цъфтежа се образуват дребни, месести, тъмнолилави до черни плодове под 1,5 см. Растението привлича пчели.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Иксората се нуждае от пълно слънце или много ярка светлина. Понася малко сянка следобед. Оптималните температури са между 18 и 30 °C, а под 10 °C растението не оцелява. Избягвайте течения и студени места, защото те водят до окапване на листа и пъпки. През лятото саксията може да е на слънчев балкон или тераса.
Поливане и влажност
Субстратът трябва да е равномерно влажен, но никога преливан и застоял. От май до септември поливайте по-често. Най-добре е водата да е мека или дъждовна, защото твърдата вода повишава pH на почвата и предизвиква пожълтяване на листата. Растението предпочита висока влажност на въздуха, а пресъхването на почвата е една от причините за падане на листа и пъпки.
Почва и пресаждане
Подходяща е кисела, богата на органична материя, влажна, но добре дренирана глинеста смес с pH около 5,0–6,0. Пресаждайте през март и април, като внимавате саксията да има добър дренаж.
Подхранване
Подхранвайте през активния сезон, от април до септември, когато растението расте и цъфти.
Подрязване
Режете в края на зимата, през февруари и март. Иксората понася силно подрязване и оформяне, затова е подходяща и за нисък жив плет в по-топли региони.
Засаждане
Засаждайте на слънчево място. Там, където зимите са хладни, като у нас, растението се отглежда в контейнер, който лесно се премества на закрито. Иксората е подходяща за балкон.
Зимуване
Внесете растението на закрито, когато температурите наближат 10 °C, и го дръжте на ярка светлина. При слана то загива. Защитата от измръзване е нужна от октомври до март. Декември, януари и февруари са периодът на покой, а по това време температурата не бива да пада под 15 °C, за да не окапят листата и пъпките.
Размножаване
Иксората се размножава със стъблени резници и със семена. Най-подходящото време за резници е от май до юли.
Проблеми и неприятели
Пожълтели листа със зелени жилки са признак на желязна хлороза, причинена от високо pH или твърда вода. Помагат кисел субстрат, дъждовна вода и хелатно желязо.
Падането на листа и пъпки обикновено се дължи на студ, течение или пресъхнала почва. Дръжте растението над 15 °C и поливайте равномерно.
Възможни неприятели са листни въшки, трипси, щитоносни въшки, торбоноски и брашнести червеи.
Употреба
Освен като декоративно растение, иксората се използва за жив плет в топли региони. В аюрведата и народната медицина цветовете, листата, корените и стъблата традиционно се използват при дизентерия и язви.
Безопасност
Безопасно за котки и кучета- Котки
- Нетоксично
- Кучета
- Нетоксично
- Коне
- Нетоксично
Иксората е нетоксична за котки, кучета, коне и хора. Не са отбелязани токсични части или токсични вещества. Това е само информация и не замества ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox




















































































