Индийска кана
Canna indica · Cannaceae
Известно още като: кана индика
Индийската кана (позната и като кана индика или просто кана) е едро коренищно растение с големи листа и ярки червени или жълто-оранжеви цветове. Не издържа зимата навън, затова при нас е най-подходяща за балкон и саксия, а коренищата се прибират за студения сезон. Отглежда се лесно и расте бързо.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Високи
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 18–30 °C, мин. -5 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,5–2,5 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда индийската кана
Canna indica е многогодишно растение от семейство Cannaceae. Расте на туфа, изправено, с височина от 50 до 250 см. Стъблата са неразклонени, а обвивките на листата се наслагват и образуват нещо като фалшив ствол.
Листата са големи, широки и восъчни, елипсовидни до яйцевидни, с цели краища, дълги 30–60 см и широки 10–25 см. Цветът им е зелен или виолетово-зелен. Цветовете са едри, червени или жълто-оранжеви, събрани в класовидно съцветие на върха на стъблото. Всеки цвят живее един-два дни, но нови се появяват непрекъснато от края на лятото до есента. След цъфтежа се образува кафява брадавичеста до леко бодлива кутийка с размер 1,5–3 см и твърди черни семена.
Под земята растението има разклонени, дебели коренища, до около 60 см дълги и разделени на луковични сегменти. Видът произхожда от тропическа и субтропична Америка, където расте по нарушени терени и край пътища в райони с обилни валежи.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
За най-добър цъфтеж каната има нужда от поне 6 часа слънце на ден. Понася и полусянка, но тогава цъфти по-слабо. Най-подходящо е слънчево място на балкона или тераса.
Растението не е студоустойчиво. Най-ниската температура, която понася, е около -5 °C, а типичният зимен минимум при нас е -6 °C. Затова го отглеждайте в саксия и го прибирайте за зимата.
Поливане
Каната обича влагата. През вегетацията почвата трябва да е постоянно влажна, а в най-горещите месеци от май до септември поливайте по-често и по-обилно.
Поливайте при основата и избягвайте да мокрите листата, защото влажната шума благоприятства ръжда по листата.
Почва и пресаждане
Подхожда ѝ богата, влажна, но добре дренирана почва, за предпочитане леко кисела, с pH между 5,5 и 7,0. Понася песъчлива, глинеста и хумусна почва, както и варовита.
Пресаждайте през март или април, когато коренищата започват растеж.
Торене
Растението расте бързо и е лакомо. Подхранвайте го през активния период, от април до август.
Подрязване
Премахвайте прецъфтелите цветове, за да продължи цъфтежът. След първата слана отрежете стъблата до земята. Това се пада обикновено през ноември или декември.
Засаждане
Коренищата се засаждат на дълбочина 10–15 см и на разстояние около 90 см едно от друго, след последните пролетни студове. Това е времето от април до май. В саксия също осигурете достатъчно пространство, защото растението се разраства на туфа.
Може да започнете и от семена, които се сеят на закрито през февруари или март. Семената са твърди и черни.
Зимуване
През ноември защитавайте растението от слана. След първата слана изкопайте коренищата и ги приберете в торф или вермикулит на хладно и сухо място. Покоят продължава основно през декември, януари и февруари.
Съхранявайте ги хладно и едва влажни. Леко навлажнявайте или напръсквайте коренищата, за да не се съсухрят. Ако са прекалено влажни, гният.
Размножаване
Най-лесно каната се размножава чрез разделяне на коренищата през март или април. Всеки отделен сегмент от коренището може да даде ново растение. Възможно е и размножаване със семена.
Проблеми
Най-често срещаните неприятели са гъсеници на листовертката по каната, японският бръмбар и охлювите. Болестите включват ръжда по каната, вирус на жълтата мозайка и сива плесен (ботритис).
Навити и проядени листа: виновни са гъсеници на листовертката. Махнете засегнатите листа и унищожете ларвите.
Оранжеви петна по листата: това е ръжда. Махнете заразените листа и не мокрете шумата.
Ивичесто оцветяване и закърняване: подозирайте вирус. Заразените растения се унищожават.
Гниене на коренищата през зимата: те са били прекалено влажни. Съхранявайте ги хладно и едва влажни.
Ползи и приложение
Нишестените коренища са източник на нишесте от типа арорут. Цветовете привличат пчели, пеперуди и молци, така че растението е полезно за опрашителите.
Безопасност
Безопасно за котки и кучета- Котки
- Нетоксично
- Кучета
- Нетоксично
- Коне
- Нетоксично
Според наличните данни индийската кана не е токсична за котки, кучета, коне и хора. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox


























































































