Асплениум
Asplenium nidus · Aspleniaceae
Известно още като: птиче гнездо папрат
Асплениумът, познат и като папрат птиче гнездо, е тропическа папрат с лъскави, вълнисти листа във фуниеобразна розетка. Расте бавно и е умерено взискателен: иска равномерно влажен субстрат, висока влажност на въздуха и разсеяна светлина. Като стайно растение е подходящ за светли места без пряко слънце.
- Светлина
- Ярка разсеяна светлина, Полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Висока
- Температура
- 16–24 °C, мин. 10 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 30–80 cm
Грижа през годината
Календар за стайно растение при Средиземноморски климат.
Как изглежда асплениумът
Asplenium nidus е вечнозелена многогодишна папрат от семейство Aspleniaceae. В природата расте в тропическите гори на Азия (Индонезия, Малайзия, Филипините, Тайван, Нова Гвинея), в северна и източна Австралия и на острови в Тихия океан. Обикновено е епифит по стволове и клони на дървета, а понякога расте и на земята, където има богат на хумус слой.
Листата са цели, лентовидни, с вълнисти краища и тъмнокафява до черна централна жилка, лъскави и кожести. Събират се във фуния от дъговидно изправени листа, която улавя падащи отпадъци в центъра си. В природата листата могат да достигнат до 1,5 m, а цялото растение е високо 50–150 cm. В домашни условия обикновено остава по-малко: около 30–80 cm на височина и 60–150 cm на ширина.
Асплениумът не цъфти и не образува плодове. Спорите се развиват в линии по долната страна на листата, подредени като рибена кост.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Подхожда му ярка разсеяна светлина или лека сянка. Прякото слънце води до пожълтяване на листата и спира растежа, затова го дръжте встрани от южен прозорец през лятото.
Оптималната температура е между 16 и 24 °C. Под 10 °C растението не оцелява, затова през зимата не може да остане навън – у нас зимните минимуми падат до около −6 °C. Отглежда се само на закрито.
Поливане и влажност
Субстратът трябва да е равномерно влажен и никога да не пресъхва напълно – асплениумът понася суша слабо. Поливайте около ръба на саксията, а не в централната розетка, защото застояла вода там води до загниване.
От май до септември поливайте по-често. През декември, януари и февруари, когато растението почива, намалете леко поливането.
Иска висока влажност на въздуха. При горещите и сухи лета и при сух въздух от отопление краищата на листата лесно изсъхват и покафеняват.
Почва и пресаждане
Подходяща е богата, влажна, но порьозна смес за папрати с кора и листен хумус. Предпочита кисела до слабо кисела реакция, с pH около 5–6, и дренаж, който задържа влага, без да задържа вода.
Пресаждайте през март, април или май.
Наторяване
През активния растеж, от март до септември, подхранвайте веднъж месечно с разреден течен тор. През останалите месеци не е нужно.
Резитба
Премахвайте само изсъхналите или повредените листа. Те са крехки, затова работете внимателно.
Саксия и засаждане
Отглежда се в саксия или висяща кошница. В тропиците може да се закрепи и върху дървесен ствол, но за нашия климат това не е подходящо.
Зимуване
Дръжте растението над 10 °C, далеч от студени течения и от директен източник на топлина. Зимата е период на покой, така че поливайте малко по-пестеливо.
Размножаване
Асплениумът се размножава със спори, които се образуват по долната страна на листата.
Проблеми и неприятели
Жълти листа: най-често се дължат на твърде много пряко слънце. Преместете растението на ярка разсеяна светлина.
Кафяви сухи краища: причина са сух въздух или сух субстрат. Повишете влажността и поливайте по-редовно.
Черна мека сърцевина: вода се е задържала в розетката. Поливайте около ръба на саксията.
Можете да срещнете охлюви, голи охлюви, щитовидни въшки, брашнести въшки и листни нематоди, както и бактериални листни болести. Асплениумът е чувствителен към инсектициди и химичните препарати могат да повредят листата, затова избирайте щадящи мерки за борба.
Използване
В Тайван и Полинезия младите, още неразгънати листа се готвят като зеленчук – пържени или варени, а големите листа се използват за увиване на храна. В народната медицина в тези райони растението традиционно се използва при астма, рани, слабост и неприятен дъх.




















































































