Алое аристата
Aristaloe aristata · Asphodelaceae
Известно още като: aloe aristata
Алое аристата (Aristaloe aristata) е дребно сукулентно алое, което образува ниска розетка и с времето туфа от издънки. Расте бавно, лесно се отглежда и понася сухо лято. Затова е подходящо за алпинеум, тераса и саксия. В търговията се среща и като aloe aristata или aristaloe aristata.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 15–27 °C, мин. -15 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 10–25 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда алое аристата
Алое аристата е вечнозелено многогодишно растение без стъбло. Листата са тесни, месести, сиво-зелени и събрани в гъста розетка. По краищата имат меки бели зъбчета, а на върха тънка власинка. Често са осеяни с бели точици.
Розетката е висока около 10–25 см и широка 20–30 см. Растението образува туфи чрез издънки. Корените са плитки и влакнести.
В началото на лятото (най-често от май до юли) се появява тънко, просто или разклонено цветоносно стъбло с тръбести оранжеви до червено-оранжеви цветове. Те привличат опрашители. След цъфтежа остава суха кутийка с много дребни семена.
Родината му е Южна Африка: Капските провинции, Фрайстат, Квазулу-Натал и Лесото. Расте по скалисти склонове и открити планински тревисти местности, често между камъни на голяма надморска височина.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Алое аристата иска много светлина, за предпочитане няколко часа пряко слънце на ден. Понася и слънце с лека полусянка. На открито го сложете на слънчево място в алпинеум или в саксия на тераса.
Вкъщи го отглеждайте на южен прозорец. При недостиг на светлина розетката се издължава и бледнее. Тогава я преместете на по-слънчево място. Оптималната температура е приблизително 15–27 °C.
Поливане и влажност
Растението е много издръжливо на суша и има ниска нужда от вода. Поливайте обилно, но само когато почвата е пресъхнала напълно. Между май и август, когато расте активно, може да поливате малко по-често.
През зимата дръжте почвата почти суха. Ниската влажност на въздуха не е проблем.
Почва и пресаждане
Нужна е песъклива, едра и много дренажна смес. Става готова смес за кактуси с добавен пясък или пемза. Основата на растението е чувствителна към задържана вода.
Пресаждайте на 2–3 години напролет, през март или април, когато туфата трудно се побира в саксията. Избирайте плитък съд.
Торене
Торете пестеливо с тор за кактуси с ниско съдържание на азот, един или два пъти през вегетацията. Подходящият период е от април до август. През зимата не се тори.
Подрязване
Не е нужна друга резитба освен премахване на отцъфтелите цветоноси и изсъхналите долни листа. Удобно време за това е август.
Засаждане
Засаждайте на пълно слънце в силно дренирана почва или в алпинеум. Разстоянието между растенията е около 25 см. Най-подходящо е засаждане през април, май или септември.
Зимуване
През декември, януари и февруари растението е в покой и трябва да се пази от измръзване. Най-добре зимува на хладно (5–10 °C), сухо и светло място.
На открито понася лек студ, ако почвата остава суха. Затова най-важната защита е от прекомерна влага.
Размножаване
Най-лесно се размножава с издънки, а може и със семена. Подходящото време за размножаване е от април до юни.
Семената се сеят през март и април, а на закрито още през февруари и март.
Проблеми
Най-честият проблем е мека, кашава основа. Причината е преполиване или лош дренаж. Намалете поливането, пресадете в по-едра смес и отстранете загнилите части. Загниването на корените е основната болест при това растение.
Могат да се появят брашнести въшки и щитоносни въшки. Бледа и издължена розетка означава твърде малко светлина.





















































































